Спорът за 9-те милиарда лева, които правителството на четворната коалиция похарчи за 9 дни в края на миналата година, се разгаря с нова сила. Темата бе подхваната още преди месеци от Николай Василев, бивш вицепремиер и настоящ предприемач, който упрекна премиера Кирил Петков и министъра на финансите Асен Василев, че са похарчили колосалната сума за "нула време", без да дадат отчет за какво са отишли парите.
Миналата година, когато ИТН спечели парламентарните избори, Слави Трифонов номинира Николай Василев за премиер, но предложеният проектокабинет не получи одобрение. Така че на практика "спорът" за 9-те милиарда е сблъсък между довчерашните партньори в управлението "Продължаваме промяната" и "Има такъв народ".
В деня, в който обяви, че партията му напуска коалицията, Трифонов отново спомена тази тема, като заяви: "Никой не знае за какво се изхарчи най-голямата сума в историята на България - 9 млрд. лева за 9 дни. Никой няма право да експериментира с нашите пари, ако ще да е завършил не Харвард, а Междугалактическия институт." Край на агонията: Партията на Слави напуска властта
-
Къде отидоха 9-те милиарда лева дълг, изтеглени през декември 2021 г.?
Въпросът за 9-те милиарда лева дълг, изтеглени през декември...
виж още
Досега имаше някакви опити за обяснения от страна на вицепремиера Асен Василев, но едва в сряда, след поредното обвинение в непрозрачност, Министерството на финансите публикува исканата информация.
А в четвъртък Николай Василев реагира на данните на финансовото ведомство с нов критичен коментар, публикуван в Dir.bg.
"Досега официална информация министерството не публикуваше, единствено няколко "на крак" подхвърлени числа с липса в тотала от 2-3 млрд. лева. Късно на 8 юни 2022 г. след засилен обществен натиск МФ най-после публикува някаква информация за рекордните разходи, подчертавам: някаква. За недостатъчно информирания читател изглежда, че управляващите напълно прозрачно и изчерпателно са дали отговор на всички въпроси. Но дали е така?", пита риторично експертът политик. Николай Василев задава 9 въпроса, с които на практика обяснява защо публикуваните от МФ данни за деветте милиарда са само имитация на прозрачност и "отбиване на номера".
1. Министерството на финансите до вчера твърдеше, че вече за седми път отговаря подробно на този въпрос и отдавна е смятало темата за приключена. Къде преди 8 юни е публикувана поне таблицата, която вчера предоставиха на медиите? Не че и тя дава някаква конкретна и полезна информация. В предишните им отговори, хвърлени между другото в някое интервю в най-обобщени числа от стотици милиони и милиарди, все се губеха между 2 и 4 млрд. лева
2. Случайно или нарочно, тоталът в публикуваната от МФ таблица отново не излиза. В разбивката за разходи по министерства се губят 653 млн. лева. Това тривиална сума ли е? С такава случайно изпусната сума могат да се построят няколкостотин детски градини, над 10 детски болници, 2 тунела под Шипка или 2 моста над Дунав. Има ли защо да бъдат скрити?
3. Сравнението с харчовете за декември 2020 г. в таблицата на МФ вероятно трябва да ни убеди, че нищо нередно и необичайно не се е случило през миналата година. Но дяволът е в детайлите - които остават скрити. Дава ли изобщо някаква информация подобна обща разбивка и може ли неспециалист да се ориентира в конкретиката на харчовете?
4. Управляващите многократно, едва ли не с гордост, обясняваха, че между 1 и 2 млрд. лева са заделени в специални фондове за пенсии и за електричество. Това не е правено никога през прехода, камо ли в такива размери. Отговаря ли подобно действие на стандартите на публичните финанси или на европейската статистика? Николай Василев: Бюджет 2022 е бюджет на дълга и на инфлацията
5. Къде точно са парите от т. 4 сега. Част ли са от фискалния резерв? В БНБ ли се съхраняват? Кога се планира да бъдат изхарчени? Или вече и тях ги няма като парите за зърното? Теглим нов дълг от 20 млрд. лева до 2023 г.
6. Вероятно харченето на огромни суми през декември, с каквито и да е процедури или без, ще се окаже законно. Но целесъобразно ли е? И разумно ли е? Защо държавата не предпочете да спести милиардите, лековато прахосани през декември, за други по-важни цели и бъдещи кризи? Държавата тегли рекорден нов дълг
7. България и Хърватия са се запътили към Еврозоната. За разлика от Хърватия, защо България избра политика безотговорно да прегази Маастрихтския критерий за дефицита, да води проинфлационна политика и с това да застраши за дълги години напред успешното ни влизане в Еврозоната? Всъщност, в кой точно месец управляващите решиха, че за тях приемането ни в Еврозоната е приоритет? Преди година не беше. Напук на ИТН и БСП одобриха плана за приемане на еврото
8. Принципен въпрос: Редно ли е за малки суми: 20 млн. за университетите, 12 млн. за културата и др. да има многоседмични разправии и скандали, а милиардите през декември винаги да се потулват? Не е ли добре да има обществена дискусия, за да може българското общество да е информирано и да изрази мнение и предложения кои биха били най-приоритетните разходи? Николай Василев прогнозира най-драматичния дефицит в историята ни за последните 25 г.
9. Как и защо за няколко работни дни в края на декември могат да се изхарчат 248 млн. лева за МВР, 114 млн. лева за транспорт, 242 млн. лева за отбрана, 228 млн. лева за здравеопазване.... Това изобщо не са тривиални суми. На пресконференцията вчера управляващите посочиха, че 5.5 млрд. лева са отишли за нормалната текуща издръжка на министерствата. Според мен нормалната текуща издръжка на министерствата е поне 2 пъти по-малка. Със скромните 114 млн. лева за транспорт, например, навремето се построи половината от Терминал 2 на Летище София. А на Коледа миналата година какво беше построено?
Не очаквам в сегашната политическа ситуация управляващите да дадат достатъчно подробна информация, както не са давали и досега. Но някой ден бъдещо правителство се надявам да изнесе информация - лицеприятна или не", заключава Николай Василев.
Николай Василев е бил вицепремиер и министър на икономиката (2001-2003 г.), министър на транспорта и съобщенията (2003-2005 г.) и министър на държавната администрация и административната реформа (2005-2009 г.).
Коментари