Евродепутатите гласуваха допълнения към Директивата за договорите за потребителски кредити, които страните от ЕС ще трябва да приложат до 3 години. Новите правила ще пазят от изпадане в ситуация на свръхзадлъжнялост заради заеми, взети както от банки, така и от фирми за бързи кредити. Така последните ще попаднат под контрола на Българската народна банка.
БНБ ще упражнява надзор над бързите кредити
"Незабележима особеност, но много важна за българските условия е, че новата директива задължава държавите-членки да упражняват надзор не само върху банковите кредитиращи институции, но и върху небанковите“, обясни пред БНР Богомил Николов - изпълнителен директор на асоциация "Активни потребители".
"Това е ключово, тъй като прословутите бързи кредити в България се отпускат от небанкови финансови институции. Те подлежат на регистрация в БНБ, но след това процедурите по надзор никак не са ясни и по-скоро няма такъв ефективен надзор върху тяхната дейност“, посочи той.
Още: Нова евродиректива вкарва още регулации за потребителските заеми
"Кредиторите да правят оценка на кредитоспособността на кандидатите за кредит не е нещо толкова революционно. Те така или иначе правят, но сега ще бъдат длъжни да го правят по определен ред. Надявам се тези текстове да дават възможност пък на ощетени кредитополучатели след това да търсят отговорност, ако тази оценка не е акуратна - нещо, което досега не можеше да се изисква по никакъв начин“, обясни Николов за проверката дали хората могат да погасяват кредитите си.
Некоректно поднесена информация
"Българският основен проблем към момента е некоректно поднесената преддоговорна информация. Основната революция преди 15 години, когато беше създадена директивата, беше именно вменяване на задължението да се информира кредитоискателят за общия процент на разходите, т. нар. годишен процент на разходите. В него трябва да влизат всички разходи, които произтичат от кредита. Преди това ние виждахме една надпревара на кредитиращите институции кой ще предложи по-ниска лихва, но в същото време това се компенсираше от най-различни такси и в крайна сметка хората останаха заблудени. Това правило го имаме вече от години, но то не се изпълнява коректно в България - има доста форми на неговото заобикаляне““, каза още той.
"Условията по кредита трябва да се представят в един стандартен формуляр - всяка кредитираща институция при поискване трябва да ви предложи такъв формуляр с всички разходи по кредита. Но ние сме правили проучвания назад във времето, според които става ясно, че не всички кредитори изпълняват коректно това свое задължение“, каза Николов.
Още: Какво ще се случи след драстичното поскъпване на потребителските кредити?
"Най-често тези, които злоупотребяват го правят чрез предоставяне на тази преддоговорна информация заедно с договора - като приложение към договора, което прави безсмислена тази информация. Тя трябва да се получава предварително! Сега директивата поставя изрично задължение тази информация да се дава най-малко един ден преди сключване на договора за кредит“, добави експертът от "Активни потребители".
"Надявам се и активността на кредитополучателите, и тяхната предварителна информираност да способства за намаляване на такива практики, защото в крайна сметка хората биват ощетявани. И плащат повече отколкото са са били информирани, че ще платят в началото“, обясни Николов.
Коментари