Харчим половината заплата за наеми, сметки и храна

Всеки пети лев на българите се харчи за храна, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. 20,7% от разходите на домакинствата са за храна и безалкохолни. А само за храна даваме 19% от парите си. По този показател сме на четвърто място в ЕС. По-голям дял от разходите си дават за храна само в Румъния (25,1%), Литва (20,1%) и Естония (19,9%), пише вестник "Труд". Всеки трети лев на пенсионерите се харчи за храна

Другото най-голямо перо в домакинските бюджети са разходите за наеми и сметки за вода, ток и парно. За наеми и сметки българите дават 20% от всичките си разходи. По този показател повечето страни от ЕС са по-зле от нас, но това се дължи на факта, че повечето българи живеят в собствени жилища и не плащат наеми. 30% от минималната заплата се харчи за битови сметки

Това, което най-много ни отличава от останалите жители на ЕС, са разходите за здравеопазване. В България 7,2% от всички разходи на домакинствата отиват за здраве като по този показател сме на първо място в ЕС.

Средно за страните от ЕС само 4,6% от разходите на хората са за здравето им. Като причината за това не са само ниските доходи на българите, а високите доплащания, над разходите за лечение, които покрива здравната каса. В свои доклади Европейската комисия нееднократно посочва, че в България доплащанията от страна на пациентите са твърде високи. В Кипър например, само 2,5% от разходите на хората отиват за здравето им, а в Чехия - 2,8 на сто. У нас е голям делът спрямо другите държави от ЕС както на разходите на пациентите за лекарства, така и за болнични услуги.

За образование също харчим повече, отколкото другите жители на ЕС. У нас за образование отиват 1,3% от всичките ни разходи, при 0,9% средно за страните от ЕС.

За да закърпят семейния бюджет, българите пестят от дрехи и обувки. Само 3,2% от всичките ни разходи са за облекло, което ни поставя на четвърто място в ЕС. По-малко от нас за дрехи и обувки дават само в Унгария, Франция и Чехия (и в трите държави по 3,1% от разходите). Доходите се повишават, но разходите растат по-бързо

За алкохол, цигари и наркотици отиват 5,7% от разходите на българите, показват данни на Евростат. По този показател сме близо до средното ниво за страните от ЕС. Най-голям дял от разходите си дават за алкохол, цигари и наркотици в Чехия - 8,4 на сто. А най-малко в Португалия - само 3%. Но има голяма разлика по отношение на алкохола и цигарите. За алкохол даваме 1,9% от всичките си разходи, което е близо до средното за ЕС ниво. За цигари обаче отиват 3,6% от разходите ни, с което се нареждаме в челните редици в ЕС. По голям дял от разходите си дават за цигари само в Унгария (4%), Чехия (4,3%) и Люксембург (5,2%).

Транспортът е съществено перо за домакинските бюджети в България. За транспорт даваме 11,6% от всичките си пари, което е близо до средното ниво за страните от ЕС. Но разликата в доходите ни спрямо хората в другите страни от ЕС се вижда при покупките на коли. За покупка на автомобили българите дават само 1,6% от разходите си, докато средното ниво за страните от ЕС е 3,6 на сто. По-малък дял от разходите си дават за коли само в Словакия (1,4%), а в Хърватия харчат колкото нас за автомобили. Причината за това е, че след като купим храна, платим сметките и дадем пари за лекарства и лечение в медицински заведения не остават много пари, с които да купуваме коли. Затова караме старите си коли, а в Германия 5,1% от всички разходи на домакинствата отиват за покупка на автомобили.

Българите са на първо място в ЕС по дял на разходите за комуникации. Основни причини за това са покупката на скъпи мобилни телефони и разходите за пощенски услуги. За ресторанти и хотели българите дават само 4,9% от разходите си, при средно ниво от 6% за страните от ЕС. Най-много за ресторанти и хотели дават в Кипър (12,9% от всички разходи) и Португалия (12,4%).