Министрите на финансите на Европейския съюз (ЕС) одобриха официално клаузата за преустановяване на строгите правила на блока за управление на публичните дефицити – първото в историята разрешение на правителствата, засегнати от криза, да харчат свободно за справяне с въздействието на пандемията от коронавируса.
Това означава, че временно отпада ограничението, въведено заради последната голяма криза една страна членка да поддържа дефицит, по-малък от 3% от БВП.
Временната мярка ефективно спира стриктния контрол от страна на Брюксел върху националните разходи. Това ще бъде добре дошло в Италия, страната на ЕС, страдаща най-много от новия коронавирус и тази, която често е в нарушение на правилата на блока.
Така наречената "всеобща спасителна клауза" дава на правителствата "необходимата гъвкавост да предприемат всички необходими мерки за подкрепа на своите системи за здравеопазване и гражданска защита и за защита на икономиките си", се казва в изявление.
Италия обяви разходи в размер на 25 млрд. евро, следвана от нарушаващите правилата по дълга Франция и Белгия, със собствени огромни разходи.
Какви са плановете за публичните разходи на българското правителство, прочетете тук.
Клаузата за спасение бе създадена през 2011 г. в разгара на дълговата криза, когато правилата за дълга и дефицита бяха затегнати в опит да се запази блокът на общата валута от по-нататъшни сътресения. Известни като Пакт за стабилност и растеж, правилата теоретично ограничават дефицита на една страна до 3% от годишната продукция и дълга до 60% - число, което Италия прекрачва над два пъти през последните години.
Говорител на ЕС заяви, че задействането на клаузата ще позволи на страните да харчат без ограничения за медицинско оборудване, за налагане на мерки за ограничаване и за разширяване на болниците.
Мярката е най-голямата досега колективна стъпка от правителствата, но все още далеч от усилията на Европейската централна банка, която обяви 750 млрд. евро паричен стимул за помощ на пазарите и разреши на банките да отпуснат допълнителни заеми за 1,8 трлн. евро.
Коментари