Емигрантите пращат 8 пъти по-малко пари у нас заради COVID-19

Парите, изпращани у нас от българите живеещи и работещи в чужбина, намаляха с цели 8 пъти, показват предварителните данни на Българската народна банка. За първите два месеца на настоящата година, емигрантските трансфери са едва 24.8 млн. евро. Това е близо 8 пъти по-малко спрямо същия период на миналата година, когато сумата възлизаше на 198.2 млн. евро.

Спадът е логичен, тъй като много българи живеещи в чужбина бяха принудени или да се приберат в родината, или да спрат да пращат средства, заради COVID-19. Пандемията се разрази през месец март миналата година. Именно от март 2020 г. насам големият паричен поток пресъхна, което обяснява и внушителното понижение.

Преди кризата, емигрантските трансфери възлизаха на около 80-100 млн. евро месечно. След настъпването на пандемията, потокът намаля драстично до около 15 млн. евро месечно, като изключение прави само месец март, когато сумата бе близо 40 млн. евро.

През месеците януари и февруари на настоящата година, паричните трансфери възлизат на съответно 11.9 млн. евро и 12.9 млн. евро. За сравнение, преди година изпратените средства бяха 95.2 млн. евро за януари и 103 млн. евро за февруари. Срив на парите, които българи от чужбина изпращат у нас

Така заради COVID-19, общата сума на емигрантските трансфери за 2020 г. се сви до близо 340 млн. евро. В предходни години парите от чужбина преминаваха границата от 1 млрд. евро.

Истинският размер на парите пращани у нас от българи в чужбина остава мистерия. Официалната статистика се базира на оценки на БНБ, тъй като след 2016 г. доставчиците на платежни услуги нямат задължението да предоставят данни на централната банка за този вид трансфери, става ясно от методологията на БНБ.

Според различни експерти, истинският размер на изпращаните средства варира между 2 и 3 млрд. евро през предходни години.

Колко са важни парите от чужбина?

У нас съществува дебат дали българската икономика е зависима от парите изпращани от чужбина. От една страна, тези средства действително са важни за част от населението, но от друга – размерът им спрямо БВП на страната не е стряскащо висок. Ако ги нямаше парите на българите от чужбина

По данни на Световната банка, през 2019 г. приходите от емигрантски трансфери у нас възлизат на 3.5% от БВП на страната. За сравнение, тези парични потоци се равняват на 6.63% от БВП на Хърватия, 3.49% от БВП на Латвия, 2.97% от БВП на Румъния и близо 1% от БВП на Франция. Ако използваме официалните данни на БНБ, то сумата от чужбина би била под 2% от БВП в най-силните си години.

България се нарежда на второ място в ЕС по това отношение, ако гледаме данните на Световната банка, но е далеч от други трети държави извън "клуба на богатите". По различни оценки например, емигрантските трансфери се равняват на около 10% от БВП на Сърбия.

Според някои анализатори, паричните потоци от чужбина могат да имат и пряка връзка с размера на депозитите у нас.

Така или иначе, масовата емиграция е тревожен фактор за България, а размерът на сумата изпращана от чужбина е притеснителен индикатор за икономическите и демографски процеси у нас.

Автор: Мартин Леков