Държавата ще емитира нови емисии дълг до края на тази годината, като това най-вероятно ще се случи на международните пазари, става ясно от интервю на финансовия министър Асен Василев за БТА по време на Годишната среща на Световната банка и Международния валутен фонд в мароканския град Маракеш.
Запитан как Министерство на финансите смята да финансира дефицита по бюджета до края на тази година – чрез фискалния резерв или чрез нов държавен дълг, Василев посочва:
„В момента имаме достатъчно средства във фискалния резерв. Той е над 11 млрд. лв. Така че можем спокойно да финансираме дефицита през фискалния резерв. Има доста сериозен падеж догодина, когато трябва да върнем стар дълг. Имайки предвид, че тенденцията да се запазват или увеличават основните лихвени проценти в ЕС и САЩ продължава, тъй като инфлацията остава доста висока и в двата региона, по-добре е да емитираме по-рано, отколкото по-късно. Така че в оставащата част от годината ще си изпълним това, което е по бюджет заложено по отношение на емисиите на дълг.”, добавяйки, че това ще се случи „по-скоро на международния (пазар - бел. ред.)”.
Василев отказва да коментира обемa на новия държавен дълг, който ще бъде изтгелен до края на годината. „Обичайно Министерството на финансите не коментира детайли по емисиите, които са планирани.”, казва той.
В документ от края на месец август тази година, озаглавен „Емисионна политика на Министерство на финансите през 2023 година”, публикуван на сайта на финансовото министерство, се посочва това, което е записано и в Закона за държанивния бюджет, че максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2023 година е 7.5 млрд. лева.
„Отчитайки, че през м. януари 2023 г., в рамките на т. нар. удължителен закон за бюджета и в съответствие с разпоредбите на чл. 87, ал. 2 от Закона за публичните финанси, бяха емитирани облигации на международните капиталови пазари с обем 1.5 млрд. евро (2.9 млрд. лева), до изпълнение на предвиденото дългово ограничение до края на годината остава да бъде поет нов секюритизиран държавен дълг в размер на не повече от 4.6 млрд. лева или приблизително 2.3 млрд. евро.”, пише в документа.
ОЩЕ: Шест държави в ЕС имат дълг, надхвърлящ 100% от БВП, България е предпоследна
Трябва да се отбележи, че финансовото министерство си запазва правото да променя, предварително анонсираната емисионна политика.
България е страната с втория най-нисък брутен държавен дълг спрямо БВП в Европейския съюз, след Естония, а именно 22.5% от БВП към края на първото тримесечие на тази година, като по думите на Василев, това съотношение вече е намаляло до към 20%.
България в еврозоната от 2025 година
Асен Василев е категоричен, че 1 януари 2025 година остава целева дата за влизане в еврозоната. Относно изискванията за размера на инфлацията, финансовият министър коментира пред БТА, че голяма част идва отвън, като високият размер се дължи на поскъпването на цените на храните и енергията в целия ЕС, а фактът, че храните и енергията у нас имат по-висок дял в потребителската кошница, прави така, че инфлацията в България да има по-висок размер.
ОЩЕ: Какви са критериите за приемане на еврото и отговаря ли България на тях?
„Това се вижда и в анализ на МВФ, който те направиха конкретно за България. От тази гледна точка ние инфлационния критерий има шанс да го покрием, но трябва да отбележим, че той не е изцяло под контрола на страната ни. Мисля, че това се разбира от нашите европейски колеги. Ще видим дали реално, ако нашата инфлация продължи да пада, този ефект на кошницата в момента, в който цените на храните започнат да падат, ще започне да работи в наша полза, тъй като в по-голяма степен ще се отрази на спада на цените в България. Имаме време до април (конвергентните доклади за готовността на страните за членство в еврозоната на ЕЦБ се очакват през пролетните месеци - бел. БТА.) да видим как ще се придвижи инфлационният критерий”, казва той, добавяйки, че е оптимист, че на 1 януари 2025 г. България ще влезе в еврозоната.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Започна информационна кампания за еврото: Какво е еврозоната? (ВИДЕО)
Кристалина Георгиева посочи възможно ли е България да влезе в еврозоната през 2025 година
Защо масовите разпродажби на пазара на държавен дълг будят сериозни притеснения
Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват
Глобалният дълг нараства до 100% от световния БВП до няколко години
Коментари