Държавата измъчи, вместо да спаси малкия бизнес в кризата

Даването на безвъзмездни средства (грантове) за микро и малък бизнес прилича на поредното нещо у нас, което мнозина биха нарекли "българска работа". Това впечатление оставя специализиран материал на в. "Сега".

Според информацията в статията, бюрокрацията по тази програма се превръща в непосилно бреме, което обрича нуждаещи се от подкрепа, за да продължат да съществуват фирми. Става въпрос за 173 млн. лева, пренасочени за помощ заради коронакризата от ОП "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК). Те трябва да дадат живителна глътка въздух на 27 000 фирми.

Според вестника, администрацията на ОПИК е прегледала само 6500 заявления, които бяха подадени по електронен път. А за по-малко от 2000 от тях има сключени договори – те реално могат да получат парите. Съответно останалите назад в реда се питат какво да правят.

Дори тези, които имат договори, са шокирани от голямата сложност в документацията - сякаш говорим за проекти, финансирани в размер на стотици хиляди и дори милиони левове, а не от 3000 до 10 000 лева, посочва изданието. Съответно, тези предприемачи нямат понятие как да се оправят с подобна бюрокрация и им трябва помощ – а консултантите не работят безплатно. Защото при нередовни документи, получилият безвъзмездно финансова помощ ще трябва да я връща. Още по-притеснителното е, че в документите за отчитане фигурират условия, които не са били посочени в договорите за получаване на безвъзмездната помощ.

"Подписвате договора при едни условия, след което ви дават 50 страници документи за отчитане. Най-сериозният проблем обаче е, че условията за допустимост на разходите вече са променени", оплаква се собственик на малка туристическа фирма.

"Промотираха тази мярка като лесна и ефективна. Това няма нищо общо с истината. Програмата е така написана и дефиницията за разходите е толкова неясна, че постоянно проверяващите може да си добавят нови и нови разходи, които са недопустими за финансиране с получения грант", обяснява той.

На кои работници и фирми ще плаща държавата

От Националното сдружение на малкия и среден бизнес потвърдиха, че много техни членове се обръщат към тях с искане за помощ. "По тази антикризисна мярка тепърва предстои да чуваме за подобни проблеми, бюрокрацията е доста сериозна и много от подписалите договорите търсят консултантска помощ, защото не могат да се справят. Това са микрофирми, които нямат обучени хора и не познават сложната технология на европрограмите", казва пред в. "Сега" Елеонора Няголова, председател на сдружението. Тя посочва, че с тези проблеми се сблъскват много от фирмите, участвали с проекти за еврофинансиране по други мерки и програми.

Консултанти по усвояването на еврофондовете казват, че ведомствата не може да се оправдават с това, че изискванията са спуснати от Брюксел и не могат да бъдат заобиколени. "Не е така в Гърция. Там парите за затруднените от коронавируса фирми пристигат веднага, с минимална документация. Фирмата подава декларация в гръцката данъчна агенция, оттам им превеждат по 800 евро за всеки служител, като гръцката държава поема всички осигуровки, а самата фирми с олекотена процедура получава безлихвен кредит с гратисен период от 5 години без куп условия за какво не можеш да харчиш тези пари. Сумите за микрофирмите са подобни на нашите, само че в евро. Фирмите веднага са спасени", разказват консултанти.

Припомняме, че зам.-икономическият министър Лилия Иванова беше освободена вчера (23 юли), а на нейно място дойде Яна Топалова със задачата да "ускори сроковете на изпълнение на мерките за подпомагане на бизнеса в условията на пандемията", както гласи прессъобщението на Министерски съвет.

Топалова има магистърска степен по специалността "Бизнес администрация" от Международно висше бизнес училище, Ботевград. Трудовият ѝ стаж е в държавната администрация, притежава ръководен опит в областта на международното сътрудничество, европейски програми и проекти. Справка показва, че тя е била и заместник-изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.