Данък за богатите ще спаси развитите държави

Правителствата имат дълъг списък с неща, които трябва да направят. Повечето струват много пари. Възстановяването от пандемията, справянето с изменението на климата и "изравняването" на обществото са все насъщни, но много скъпи цели. В момента много правителства се финансират чрез машините за печатане на пари на централните банки. Това не може да продължава безкрайно, без да се засегне способността на централните банки да поддържат инфлацията на приемливо ниво. Коронакризата провокира световно "дългово цунами"

Скоро правителствата ще трябва да избират между загуба на контрол над инфлацията и отказване от политическите си цели. Това е неприятен избор, който може да доведе до социално напрежение. В САЩ и Великобритания има очевидно решение: данъкът върху богатството. Това пише експертът по икономика на труда и доцент от Университета Пардю, Индиана – Тим Бонд в коментар за Financial Times.

Според Федералния резерв най-богатите 10% от американските домакинства са имали нетно богатство от 80,7 трлн. долара през третото тримесечие на 2020 г. – малко под 70% от общото богатство на домакинствата в САЩ. Сумата се равнява на 375% от брутния вътрешен продукт, като никога не е била по-малко от 200% през последните 30 години.

Еднократен данък богатство от 5% върху най-богатите 10% би събрал 4,03 трлн. долара, или 19% от текущия БВП. Така ръстът в богатството им на годишна база ще бъде намален от 7,5% на 2,1%. Такъв данък може спокойно да финансира плановете на администрацията на Байдън през следващите няколко години. Това би компенсирало част от дългосрочното нарастване на неравенството в богатството и веднага би разтоварило централната банка от бремето да финансира правителството. Дефицитът и дългът на САЩ се изстреляха до рекордни нива

Данъкът ще пренасочи богатството встрани от сектор на обществото, който по силата на своя размер може да консумира много, стимулирайки икономиката. Това ще помогне на финансовите пазари да се върнат към своята икономическа функция за откриване на цените и ефективно разпределение на капитала, без изкривяващата роля на Федералния резерв. Ще помогне и да се премахне необходимостта от нулеви лихвени проценти и количествено облекчаване, политики, които изостриха сегашните слабости на икономиката – нарастването на неравенството, спекулативните балони, нарастващите нива на дълга и намаляващият растеж на производителността. Балоните ще се спукат: Какво заплашва световната икономика?

Такава данъчна политика е и популярна. Проучване на Reuters/Ipsos през януари 2020 г. установи, че 64% от анкетираните подкрепят данъка върху богатството, като 77% от демократите и 53% от републиканците са "за". Безспорно собствениците на финансови активи се радваха на неочаквани печалби през последното десетилетие, благодарение на количественото облекчаване и ниските лихвени проценти. Така че за данъка върху богатството има силен морален аргумент на база проста справедливост.

В Обединеното кралство Службата за национална статистика съобщи, че през 2018 г. най-богатите 10% са имали общо нетно богатство от 6,5 трлн. паунда, малко над 300% от БВП. Данък от 1% върху тях теоретично би донесъл приходи, еквивалентни на 3% от БВП, в сравнение с 3,75% в САЩ.

Еднократният данък от 5% само върху най-богатия 1% от домакинствата в Обединеното кралство може да доведе до приходи, еквивалентни на до 7,9% от БВП, докато 1% годишен данък би донесъл до 1,6% от БВП всяка година. За сравнение, увеличаването на корпоративния данък в Обединеното кралство от 19% на 24% теоретично би довело до допълнителни 14,5 млрд. лири, еквивалентни на около 0,7% от текущия БВП.

Ако инфлационният шок се комбинира с продължаваща монетизация на дефицита, влизането в самоподдържаща се инфлационна спирала става възможно. Данъците върху богатството могат да осигурят изход. Като се има предвид волатилността при възвръщаемостта на активите, еднократният данък върху богатството най-вероятно е по-справедлив от годишния такъв. Въвеждането на първия за най-богатите граждани е потенциално преломно отклонение от пътя към монетизиране на дълга, който в крайна сметка води до икономически ад. Политически може да се наложи да кривнем вляво, за да го избегнем.