България сред едва трите държави в ЕС, които изпълняват критерия за дефицит

Едва три държави в Европейския съюз изпълняват критерия за размер на бюджетния дефицит, като България е една от тях. Европейската комисия посочва, че само България, Швеция и Дания изпълняват критерия за дефицит, определен от Пакта за стабилност и растеж, съобщават от Министерство на финансите.

Това означава, че за страната ни няма да бъде приложена процедура по прекомерен дефицит. Според прогнозата на ЕК дефицитът на България ще бъде 3.2 % през 2021 г. и 1.9 % през 2022 година.

По отношение на държавния дълг се наблюдава увеличение във всички държави членки. В 14 от тях коефициентът на дълга надвиши референтната стойност по Пакта за стабилнос и растеж от 60 % от БВП. С държавен дълг от 24.5 % от БВП за 2021 г. България е сред държавите членки с най-ниски стойности в Европейския съюз, като страната ни се нарежда втора по този показател след Естония с 21.3 %.

В рамките на процедурата по макроикономически дисбаланси за 2021 г. ЕК е идентифицирала дванадесет държави членки с наличие на макроикономически дисбаланси. Икономиките на тези държави ще подлежат на задълбочен преглед от страна на ЕК. България за втора поредна година е категоризирана като държава без наличие на дисбаланси.

Специфичните препоръки за страната ни включват предложения засягащи фискланата стабилност. През 2022 г. страната следва да поддържа подкрепяща фискална позиция, включително чрез Механизма за възстановяване и устойчивост, като се запазят националните инвестиции. Да се запази контролът върху растежа на текущите държавни разходи.

ЕК препоръчва да се провежда фискална политика, насочена към постигане на благоразумна фискална позиция и осигуряване на фискална устойчивост в средносрочен план, когато икономическите условия позволяват. В същото време да се увеличат инвестициите, за да се стимулира потенциалът за растеж. Близо 800 млн. лева са непланираните разходи по бюджета

Според ЕК България трябва да обърне специално внимание на структурата на публичните финанси, както на приходната, така и на разходната част на бюджета и на качеството на бюджетните мерки, за да се осигури устойчиво и приобщаващо възстановяване. Да даде приоритет на устойчивите и стимулиращи растежа инвестиции, по-специално в подкрепа на зеления и цифров преход. Както и да се даде приоритет на фискалните структурни реформи, които ще помогнат осигуряването на финансирането на приоритетите на публичните политики и ще допринесе за дългосрочната устойчивост на публичните финанси, включително чрез засилване на обхвата, адекватността и устойчивостта на здравните и социални системи.