Бюджет 2022 ще е насочен към икономически растеж

Държавният бюджет на България за 2022 г. ще е насочен основно към икономическия растеж. Това стана ясно от думите на вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев, който представи основните параметри на проектозакона на държавния бюджет за 2022 г.

В новия бюджет е заложен 4,8% ръст на БВП, т.е. с около 1,2% повече от ръста през тази година. Безработицата трябва да спадне до 5%, а дефицитът да бъде 2,5% без COVID-мерките. Включвайки и тях дефицитът се увеличава до 4,1%. Минималната заплата става 710 лева, толкова ще бъде и майчинството през втората година.

Заложеният държавен дълг е общо над 7 млрд. лева, от които 4,3 млрд. лева са нов дълг, а други 3 млрд. лв. са за рефинансиране на стар дълг, чийто падеж е през настоящата година. Държавният дълг на България остава на сравнително ниски нива от 26,7% от БВП. 

Предвидено е значително нарастване на държавните инвестиции. Капиталовите инвестиции трябва да се удвоят - от сегашните 2,9% от БВП до 5,8% от БВП, достигайки почти 10 млрд. лева. С 30% повече ще са парите за общините, сериозно се увеличават бюджетите на БДЖ и НКЖИ, а допълнителни 1,671 млрд. лева ще бъдат вложени в републиканската пътна мрежа (бюджетът на АПИ надхвърля 2,4 млрд. лева). Заложени са 178 млн. лева инвестиции в болници и спортни площадки, както и 70 млн. лева за детски градини.

Инвестиции в хора

Инвестициите в хора са ключ към дългосрочен икономически растеж и най-важният начин, за да постигнем високи доходи и висок стандарт на живот. "Няма как да има растеж без да инвестираме в хората и капиталовата инфраструктура на страната", подчерта Василев.

30 млн. лева ще бъдат отделени за специфични медицински дейности в болниците, а 280 млн. лева са предвидени за доболничната помощ. Здравеопазването струва общо 8,343 млрд. лева.

С инвестиция от 13 млн. лева детските ясли ще станат безплатни, като средната месечна издръжка на дете ще бъде 1125 лева. С 23 млн. лева ще се финансира медицинското обслужване в детските градини, детските ясли и училищата. Още 16 млн. лева се отпускат за храненето в училищата.

Учителските заплати ще продължат да се увеличават и да се равняват на 125% от средната работна заплата за страната. "Без учители няма как да имаме качествено образование", подчерта министърът. Това ще струва на хазната допълнителни 315 млн. лева.

Държавата отпуска 23 млн. лева за продължаване на туристическата програма "Отново заедно", с която учениците ходеха на безплатни почивки на море и планина. Създава се изцяло нова програма, която включва състезания по футбол, баскетбол и волейбол на местно, регионално и държавно ниво, по подобие на олимпиадите по български език и математика. Програмата ще включва и съревнования по 4 изкуства. За целта са отделени 100 млн. лева.

С 5,5 млн. лева ще бъдат увеличени стипендиите на студентите, а с 43,5 млн. лева ще бъде увеличена издръжката на защитените специалности в университетите, така че да се създават все повече кадри за индустрията. Общите разходи за образование са 6,407 млрд. лева.

С 28 млн. лева се повишават средствата за производство на филми, а с 31 млн. лева са увеличени компенсациите за творци, които не могат да работят заради пандемията. Ще се създаде Национален културен календар. Отделени са 36 млн. лева за ремонт и възстановяване на театри, концертни зали, музеи, галерии и др. 2,5 млн. лева от тях са предназначени за Националната библиотека "Кирил и Методий".

Средствата за спорта също се увеличават - още 9,5 млн. лв. ще отидат за елитния спорт, 3 млн. лева се отпускат за провеждане на олимпийска подготовка от спортистите ни. Ще има и допълнителни средства за развитие на детския спорт, както и общо 27 млн. лева за спортни съоръжения.

Социална справедливост

Една от основните цели на новото правителство е постигане на по-голяма социална справедливост и подобряване на стандарта на живот на всички българи. С 90 млн. лева ще бъдат увеличени семейните помощи за деца, 56,7 млн. лева са предназначени за социално приобщаване на уязвими групи и хора с увреждания, а 223 млн. лева за повишаване на заплатите на личните асистенти.

Отпускат се 50 млн. лева за енергийни помощи, 10 млн. лева за увеличаване на обезщетението за безработица, както и 22 млн. лева за майчинство. С още 111 млн. лева ще се увеличат парите за социалните услуги, а 852 млн. лева ще покрият добавките към пенсиите от януари до юни. Общите разходи за социално подпомагане и социални грижи достигат 20,755 млрд. лева.

"С този бюджет целим да поставим началото политика, при която държавата не раздава пари на калпак и в чували, а инвестира в проекти с конкретна възвръщаемост, в хората на България и в така необходимата ни инфраструктура." - заяви Асен Василев.

Максималният осигурителен доход се повишава на 3400 лв., тъй като през изминалата година значително се е увеличила средната работна заплата. ИТ секторът приема нееднозначно вдигането на осигурителния праг - компаниите, които произвеждат софтуерни продукти, са съгласни, но извършващите аутсорсинг услуги са против. "България няма как да стане богата държава, ако се занимаваме само с аутсорсинг и продаваме ниски работни заплати. За да станем богата държава, заплатите трябва да бъдат високи", категоричен е Асен Василев.