Българската народна банка повишава задължителните минимални резерви, поддържани от банките. Това значи по-високи лихви по кредитите.
Управителният съвет на БНБ прие промени в Наредбата за задължителните минимални резерви, които предвиждат от 1 юни 2023 г. процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от нерезиденти да нарасне от 5 на 10%. От 1 юли 2023 г. процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от резиденти и от нерезиденти се увеличава от 10 на 12%.
Последните данни от февруари за лихвената статистика показват, че лихвите на новоотпуснатите жилищни заеми за домакинствата нарастват с 0.03 п.п. - до 2.65% средно спрямо януари и с 0.06 п. п. повече от преди година. При потребителските заеми средната лихва в края на февруари достига 8.37%, което е с 0.62 п. п. повече от февруари м.г.
Същевременно депозитите остават близки до нулата - за февруари средната лихва е 0.35% като за една година повишението е с 0.27 п.п.
От БНБ обясняват мярката с текущите макроикономически развития, характеризирани с ускорени темпове на нарастване на потребителските цени, висок растеж на заплатите в частния сектор, силно потребителско търсене и запазващ се висок растеж на кредита за домакинствата.
„Продължаването на тези тенденции създава потенциални рискове за устойчивостта на банковата система и изпълнението на основната цел на БНБ за поддържане на ценова стабилност. В условията на значителен приток на привлечени ресурси в банковата система, висока ликвидност и конкуренция в банковия сектор се наблюдава слаба и бавна трансмисия от повишаването на основните лихвени проценти в еврозоната към лихвените проценти по депозитите и кредитите в България“, отбелязват от БНБ.
От финансовата институция допълват, че при отчитане на бавната и слаба степен на пренасяне на промените в паричната политика на ЕЦБ и на ограничените ефекти от предприетите от БНБ увеличения на антицикличния капиталов буфер върху кредитната активност, увеличаването на задължителните минимални резерви цели затягане на монетарните условия в страната.
„Мярката ще изтегли част от текущата свръхликвидност в банковата система и ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират, създавайки стимули за по-бързо и значително пренасяне на повишените лихвени проценти на паричната политика в еврозоната в цената на кредитите. Забавянето на кредитната активност би спомогнало за постепенно намаляване на темповете на инфлацията чрез влиянието върху потреблението, финансирано със заемни средства. В допълнение, понижаването на темповете на растеж на кредита ще допринесе за намаляване на кредитния риск в банковата система“, уточняват от БНБ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Печалбата на банките у нас скочи с 67%
Парите в обращение намаляха с близо 1 млрд. лева от началото на годината
Коментари