Шумът около темата за водорода става все по-силен през последните няколко години. Мнозина виждат зеления водород като важен инструмент за намаляване на отпечатъка на тежката промишленост върху околната среда и подпомагане на икономиките да постигнат заложените цели за въглеродна неутралност.
Секторът на зеления водород, който е съсредоточен върху производството на водород с помощта на възобновяеми източници на енергия като вятър и слънце, привлече особен интерес и може да се похвали с някои високопоставени поддръжници.
Те включват германския канцлер Олаф Шолц, който през 2022 г. го нарече „една от най-важните технологии за климатично неутрален свят“ и „ключ към декарбонизирането на нашите икономики“.
В света на бизнеса мултинационалните компании от Iberdrola до Siemens Energy също обмислят следващия си ход на тема зелен водород.
Но въпреки че има огромно вълнение относно потенциала на водорода - Международната агенция по енергетика например го описва като "универсален енергиен носител", същесвуват и някои несъмнени предизвикателства пред тази технология.
Като за начало по-голямата част от производството на водород все още се основава на изкопаеми горива, а не на възобновяеми енергийни източници – факт, който очевидно противоречи на целите за въглеродна неутралност.
И когато става въпрос конкретно за екологичния водород, производствените разходи са значителен проблем и ще трябва да бъдат намалени през следващите години.
България може да мобилизира над 3 млрд. евро за насърчаване на водородните технологии
Според мнозина зеленият водород е енергийния носител на бъдещето;
Снимка: iStock
Транспортирането на водород от производствените обекти до потребителите е друг също толкова важен фактор, който трябва да се вземе предвид.
„Водородът е доста скъп за преместване“, споделя Мъри Дъглас, ръководител на водородните изследвания в Wood Mackenzie, по време на интервю пред CNBC.
„Придвижването е по-трудно спрямо природния газ... технически, инженерно... просто е по-трудно“, добави той.
Дъглас не е единствен в подчертаването на някои от пречките при доставянето на водород.
Министерството на енергетиката на САЩ, например, отбелязва, че ключовите предизвикателства „включват намаляване на разходите, повишаване на енергийната ефективност, поддържане на чистотата на водорода и минимизиране на изтичането на водород“.
Shell строи най-големия завод за зелен водород в Европа
Министерството на енергетиката на САЩ също добавя, че са необходими повече изследвания за „анализ на компромисите между опциите за производство на водород и опциите за доставка на водород, когато се разглеждат заедно като система“.
Местоположението е важно
По-конкретно във връзка с логистиката, свързана със зеления водород, една област, която ще се нуждае от внимание, е местоположението на производствените съоръжения.
Често те са предназначени за райони, където източниците на възобновяема енергия са в изобилие - като Австралия, Северна Африка и Близкия изток, но на голямо разстояние от мястото, където всъщност ще се използва водородът.
Дъглас от Wood Mackenzie се позовава на опциите за транспорт, когато разсъждава върху инвестиционния хоризонт за следващите 10 години.
„Очевидно можете да го прехвърлите, но вероятно имате нужда от специален тръбопровод“, казва той, отбелязвайки, че за това вероятно ще трябва да бъде изградено ново съоражение, което е близо до крайните потребители.
Водород - горивото на бъдещето
Единственият друг реалистичен вариант в този инвестиционен хоризонт, каза той, е свързан с износа на водород като амоняк.
„Pроизвеждате водорода, зеления водород, и след това го синтезирате в амоняк с азот“, казва той.
Доставянето на амоняк е „доста утвърдена технология и индустрия – вече има куп приемни портове на място“, отбеляза Дъглас.
След това този амоняк може да се продава директно на крайни потребители, като например производители на торове.
Алтернативен вариант би бил „разбиването на амоняка обратно във водород“, въпреки че това няма да мине без проблеми.
„Веднага щом започнете да „разбивате“ обратно към използването на водород, започвате да понасяте някои … доста големи загуби на енергия“, каза Дъглас.
Необходима е ефективна система за доставка
В изявление, Йорго Чацимаркакис, главен изпълнителен директор на индустриалната асоциация Hydrogen Europe, изразява оптимистично отношение към перспективите пред зеления водород.
Той казва, че „ще се превърне в глобална стока“, преди да подчертае важността на наличието на „ефективна система за доставка“.
Чацимаркакис също подчертава необходимостта от програма за сертифициране, тъй като „зеленият водород трябва да докаже, че е произведен от възобновяема енергия“.
Въпреки някои очевидно големи пречки, партньорствата и програмите, свързани с доставката и разпространението на зелен водород, започват да се оформят.
След търга за общи покупки на газ ЕС обмисля и за критични суровини и водород
По-рано тази година Greenergy и Octopus Hydrogen обявиха, че са започнали „партньорство за доставка на зелен водород“.
На друго място германската фирма Enertrag казва, че „експлоатира цистерна и транспортно ремарке, за да доставя големи количества зелен водород на клиенти“ от 2021 година насам.
И през 2022 г. енергийната фирма Cepsa със седалище в Мадрид заяви, че ще работи с пристанището на Ротердам за разработването на „първия зелен водороден коридор между Южна и Северна Европа“.
Разходите са в основата на проблемите
Въпреки че технологията и знанията за производство и доставка на водород са налице, остава една пречка.
„Индустрията знае как да транспортира водород“, каза Дъглас от Wood Mackenzie, добавяйки, че секторите на енергетиката и химикалите го транспортират от „отдавна – това не е ново, просто е скъпо“.
Дъглас каза, че намаляването на производствените разходи е от ключово значение. Колкото по-ниски са те, толкова по-управляеми ще станат транспортните разходи.
„Не съм сигурен дали има някаква магическа технология за намаляване на разходите, която да влезе в транспортната страна на уравнението“, добави той.
„Няма изведнъж да намерим по-добър материал за транспортиране на водород“, каза той.
„Ако го втечнявате, трябва да го охладите много, а това просто е скъпо“, добави той. „Ако го превръщате в амоняк, това има цена, а след това има куп предизвикателства около токсичността.“
„Те знаят как да правят всички тези неща“, заключи той. „Все още се свежда само до разходите.“
Източник: CNBC
За първи път инвестициите в слънчева енергия ще изпреварят разходите за производство на петрол
Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?
Разград става "зелен": Ще има водородна индустриална зона за 34,5 млн. евро
Ретрофит тролей Ikarus тръгва на водород и с нова визия в София
Германци правят завод за преработка на отпадъци във водород в Египет
Коментари