През 17-те месеца, от началото на войната в Украйна, страните в Европа се придвижиха с изненадваща скорост към намаляване на дългогодишната си зависимост от евтиния руски газ.
Германия, която получаваше 55% от доставките си от Русия преди войната, сега внася 0. Полша, България и Чехия са спрели или са близо до спиране на потоците. И Италия постоянно намалява вноса и обещава да се освободи от руски природен газ до края на годината.
За разлика от това, Австрия, която получаваше почти 80% от своя газ от Русия преди войната, все още получи над 50% от общото количество газ от Русия през май. А през март, когато търсенето беше по-високо, цифрата достигна 74%. „Докато Русия продава газ, Австрия ще го купува“, заяви този месец изпълнителният директор на австрийската енергийна компания OMV Group, предава New York Times.
Трудностите на правителството да се откаже от руския газ, което обеща да направи, предизвикаха оплаквания от критици, според които плащанията на Австрия за газ помагат за финансирането на руската армия.
„Не мисля, че правят достатъчно. Правителството е сред най-приятелските към Русия“, заяви Ан-Софи Корбо, изследовател в Центъра за глобална енергийна политика към Училището по международни и обществени въпроси на Колумбийския университет.
Австрия, първата западноевропейска страна, подписала договор за газ със Съветския съюз през 1968 г., от десетилетия е силно зависима от руския газ.
Основна причина ЕС да не е инициирал никакви официални санкции срещу вноса на руски газ, като тези, които се прилагат за руския петрол и въглища, е, че Австрия и други големи купувачи твърдят, че имат нужда от него. А някои европейски страни остават купувачи на руски втечнен газ, който пристига с кораби, въпреки че продаденото количество е малка част от обемите на купувания преди тръбен газ.
„Незабавното спиране би довело до икономическа разруха и масова безработица“, предупреди през 2022 г. канцлерът на Австрия Карл Нехамер.
Леонор Гевеслер, министър на енергетиката и член на прогресивната Зелена партия в коалиционното правителство на Австрия, заяви, че правителството остава ангажирано с прекратяването на вноса на руски газ до 2027 г.
Но „не е лесно да се отменят години и десетилетия грешни политики само за няколко месеца или за 1 година“, добави г-жа Гевеслер. И като страна без излаз на море, Австрия, за разлика от Германия, Италия или Гърция, не може просто да изгради терминали за кораби, които да превозват втечнен газ.
Въпросът дали правителството във Виена работи достатъчно бързо е колкото политически, толкова и логистичен и икономически проблем.
Австрия остава официално неутрална – принцип, записан в нейната конституция от 1955 г., когато краят на нейната следвоенна окупация беше договорен със СССР. Заради това тя не е член на военния съюз Организацията на Северноатлантическия пакт.
Страната категорично осъди войната в Украйна, прие бежанци и разреши доставките на оръжие за Украйна да преминават нейните граници. Но докато руският енергиен гигант „Газпром“ спря доставките на много европейски страни, Австрия продължи да получава пълното си разпределение и си осигури одобрение от Русия да плаща с евро вместо с рубли.
Премиерът на Унгария Виктор Орбан очевидно е най-близкият съюзник на Русия в ЕС. Но нежеланието на Виена да премине по-бързо към други енергийни източници предизвика притеснения, че Австрия е твърде тясно свързана с руските интереси.
„Политическият елит в Австрия според мен е сред най-симпатизиращите на Русия. Следователно смятам, че Виена ще се опита да повлияе на един по-малко конфронтационен ЕС“, заяви Гжегож Кучински, директор на програмата „Евразия“ във Варшавския институт.
Кучински се позова на фигури като Карин Кнайсъл, бивш външен министър, която на сватбата си през 2018 г. предизвика сензация като танцува с Владимир Путин и прие неговия подарък от обеци със сапфир на стойност 50 000 евро. През 2021 г. стана част от борда на „Роснефт“, руската държавна петролна компания, въпреки че напусна под натиск след предложението за санкции през май 2022 г.
Други австрийски политически фигури също са имали връзки с Русия преди началото на войната. Няколко бивши висши национални лидери са служили в бордовете на руски фирми и организации. Волфганг Шусел, бивш канцлер, беше в борда на „Лукойл“, най-голямата частна корпорация в Русия. Той подаде оставка месец след началото на войната в Украйна.
Крайнодясната партия на свободата, която е в тесни връзки с партията на Путин „Единна Русия“ и печели позиции в проучванията на общественото мнение, напусна парламента през март по време на реч на украинския президент Володимир Зеленски.
„Има политически играчи, които не са напълно съгласни“, когато става въпрос за осъждане на руската политика или за ускоряване на прехода към възобновяема енергия, отбелязва Гевеслер, министър на енергетиката.
Настоящата сделка с „Газпром“, на чието подписване през 2018 г. присъстваха австрийския канцлер тогава Себастиан Курц и Путин, изисква Австрия да купува 6 млрд. куб. метра газ годишно и остава в сила необичайно дълго период – до 2040 г. Компанията беше и финансов поддръжник на вече несъществуващия газопровод „Северен поток 2“ между Русия и Германия.
От началото на войната OMV, австрийската енергийна компания, е похарчила 7 млрд. евро, около 7,7 млрд. долара, за руски газ.
Алфред Стърн, главен изпълнителен директор на OMV, заяви в интервю за Financial Times, че „ще продължим да вземаме тези количества от Газпром“, докато са налични.
OMV не отговори на многократните искания за коментар. Но миналия петък компанията обяви 10-годишно споразумение за купуване на газ от енергийния гигант BP, започвайки през 2026 г., за да „задвижи нашата продължаваща диверсификация на източниците на доставки“, заяви Стърн в изявление.
Австрийското правителство притежава близо 30% от OMV, а ОАЕ притежават 25%.
Георг Захман, експерт по климата и енергетиката в мозъчния тръст Bruegel в Брюксел, заяви, че стратегическите решения за енергийните доставки на нацията трябва да се вземат в правителствените служби, а не в заседателните зали. „OMV е частна компания и те се опитват да направят възможно най-много пари за своите акционери. Би било в интерес на австрийското правителство и европейските политици да ограничат способността им да правят бизнес“, заяви той и призна, че намаляването на доставките от „Газпром“ неизбежно ще означава по-високи цени.
Официалните решения могат да бъдат изпреварени от събития. Настоящият 5-годишен договор, който позволи на „Газпром“ да продължи да доставя природен газ от Русия за Европа по тръбопроводи, минаващи през Украйна, изтича в края на 2024 г. и правителството в Киев няма да го поднови.
Украинските тръбопроводи пренасят около 5% от вноса на газ в ЕС, според Корбо от Центъра за глобална енергийна политика. Прекратяването на тяхното използване ще остави Турски поток, пряката връзка между Русия и Турция, като единствената входна точка за газ по тръбопроводи в Европа. „Часовникът тиктака“, заяви Корбо за споразумението за украинския транзит. Що се отнася до доставките на газ от Русия, Австрия „живее назаем“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европейски енергиен гигант ще продължи да внася по-голямата част от газа си от Русия
Германия и Австрия се върнаха към ТЕЦ-овете на въглища заради липсващия руски газ
Коментари