Това ли е началото на края на ерата на изкопаемите горива? Най-новото глобално споразумение за климата би могло да сложи това начало. Последните събития обаче показват, петролната и газовата индустрия още имат много различна визия за бъдещето.
След маратонски преговори в сряда по време на климатичната конференция на ООН COP28 в Дубай беше посдтигнато споразумение с безпрецедентен призив за „преход от изкопаемите горива“.
Някои държави, сред които и САЩ, приветстваха най-твърдия ангажимент досега за отдалечаване от енергийните източници, които са с най-голям принос за затоплящите планетата вредни емисии, критиците бързо посочиха, че споразумението не включва изискването светът да „се откаже“ от петрола, въглищата и природния газ – позиция, която над 100 страни подкрепяха.
„Резолюцията е опорочена от вратички, които предоставят на индустрията на изкопаемите горива множество възможности за бягство“, казва Харджийт Сингх, ръководител на Глобални политически стратегии в Climate Action Network International.
Колкото и неясен и разводнен да е езикът, сделката изглежда, че няма връзка с реалността.
Снимка: iStock
Добивът на петрол в САЩ е на рекордни нива. Индия планира да удвои производството на въглища до 2030 г. Великобритания издава нови лицензи за сондажи в Северно море, а големите щатски петролни компании харчат милиарди долари за сделки, които показват, че виждат сериозно търсене за десетилетия напред.
„Всичко друго, освен от системна трансформация на индустрията на изкопаемите горива, би било в противоречие със споразумението от COP28“, казва Даниел Клир, главен изпълнителен директор на ESG Book, доставчик на данни за устойчивостта на компаниите. „Реалността е, че никоя среща на върха за климата не може сама по себе си да доведе до преход с ограничаване на изкопаемите горива, да не говорим за премахването им“, добавя той.
Поредното доказателство за това, че индустрията удвоява залога си в полза на икопаемите горива, дойде в понеделник, когато Occidental Petroleum обяви, че ще плати 12 млрд. долара в брой и акции, за да придобие щатската компания за добив на шистов петрол CrownRock.
През октомври ExxonMobil пък обяви, че придобива за 60 млрд. долара Pioneer Natural Resources, а по-малко от две седмици след това Chevron постигна споразумение за придобиването на Hess за 53 млрд. долара. Hess разполага с големи петролни активи в Гвиана, които, според Chevron, ще ѝ помогнат да увеличи производството си в следващото десетилетие.
Скоро може да се стигне до още една сделка на стойност 50 млрд. долара, този път в Австралия. Woodside Energy и Santos водят преговори за сливане, което би създало един от най-големите износители на втечнен природен газ в света – ясен залог, че голямото търсене на горивото в Азия ще продължи.
Снимка: iStock
„Пазарите не функционират правилно и възнаграждават грешните компании. Ако не друго, бъдещето ни зависи от това пазарите да възнаграждават онези петролни компании, които декарбонизират бързо дейността си“, казва Клир от ESG Book.
Разполагащите с пари петролни гиганти обаче се възползват от рекордните печалби в последно време, за да изкупуват активи с по-ниски оценки и да повишават дивидентите на акционерите, докато същевременно насочват много по-малко инвестиции в енергията от възобновяеми източници.
ОЩЕ: Откриха изненадващ феномен в Хималаите, който забавя ефектите от изменението на климата
Индустрията е инвестирала едва 20 млрд. долара в проекти за чиста енергия през последната година, което представлява едва около 2,5% от общите ѝ капиталови разходи, според Международната агенция по енергетика (МАЕ).
Според базираната в Париж агенция, този дял трябва да скочи до 50% до 2030 г., за да може глобалното затопляне да бъде ограничено до 1,5°C над прединдустриалните нива – лимит, който учени твърдят, че е съществено значение за избягване на влошаване на ефектите от климатичните промени.
Поредицата сделки напоследък предоставя малко надежди, че петролните и газовите компании планират радикални промени в начина, по който харчат парите си, въпреки че те са необходими спешно.
Снимка: iStock
„Докато светът страда от въздействието на задълбочаващата се климатична криза, да се продължава да се действа както обикновено не е нито социално, нито екологично отговорно“, заяви изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол преди конференцията COP28. „Петролната и газовата индустрия е изправена пред моментa на истината по време на COP28 в Дубай“, добави той.
Тази седмица Бирол звучеше малко по-оптимстично „Поздравявам страната домакин и страните участници в COP28 за постигнатия важен резултат, който ясно посочва целта за преход от изкопаеми горива в съответствие с тази за ограничаване на затоплянето до 1,5°C“, написа той в социалната мрежа X.
От МАЕ не са отговори на запитването за коментар от CNN, относно това, че новото споразумение е в противоречие с предишните ѝ призиви за спиране на призиви за спиране на всички инвестиции в петролни и газови проекти. От агенцията обявиха в неделя, че светът още не е напът да ограничи затоплянето до прага от 1,5°C, въпреки обещанията за намаляване на замърсяването от страна на десетки държави по време на COP28. От МАЕ смятат, че глобалното търсене на петрол, природен газ и въглища ще достигне своя пик през 2030 г.
Дори и европейските петролни гиганти като Shell и BP, които се справят по-добре с инвестициите в енергия от възобновяеми източници от щатските си конкуренти, продължават да насочват милиарди към изкопаемите горива. По-рано годината BP се отказа от някои свои цели по отношение на климата, поставени преди 3 години, ограничавайки намаляването на въглеродните емисии и добива на петрол и природен газ.
Петролните и газовите компании, които развиват дейност в Норвегия, най-големият производител в Западна Европа, планират да инвестират 240 млрд. норвежки крони (21,85 млрд. долара) през 2024 г. – 9% повече спрямо настоящата година и близо 1/4 повече, отколкото се очаквапе преди това, обяви Reuters, позовавайки се на проучване на организацията Offshore Norway.
Снимка: iStock
По-рано през годината Великобритания се ангажира да предостави „стотици“ нови лицензи за сондажни дейности за нефт и газ в Северно море.
Много по-големи страни производители на петрол и природен газ също изглежда се насочват в грешната посока. В общо изявление Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и Форумът на страните износителки на газ приветстваха „консенсусния и положителен“ резултат, постигнат в Дубай, но подчертаха, че „продължаването на инвестициите в петрол и природен газ е от съществено значение“.
В пуликуван наското долад на Програмата на ООН за околната среда се посочва, че производството на изкопаеми горива през 2030 г. ще е 2 пъти по-голямо от необходимите количества за ограничаване на повишението на температурите до 1,5°C.
С оновен принос за това разминаване ще бъде Индия, която изгаря все по-големи количества въглища и петрол, докато се опитва да отговори на нуждите на своето население от 1,4 млрд. души. Страната планира да удвои местното производство на въглища до 2030 г., въпреки че в същото време си поставя амбициозни цели по отношение на енергията от възобновяеми източници.
Може би най-ясният знак досега, че новото споразумение за климата няма да промени почто по никакъв начин бъдещето на производителите на изкопаеми горива, е, че Саудитска Арабия – най-големият износител на петрол в света и лидер на ОПЕК, го приветства.
Енергийният министърът на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман заяви пред държавната медия Al Arabiya, че сделката от COP28 няма да засегне износа на въглеводороди на кралството. „В текста са предоставени алтернативи“, отбеляза той.
Източник: CNN
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Може ли Индия да забогатее и едновременно с това да постигне енергиен преход?
ОПЕК обвини "преувеличените" опасения относно търсенето за спада на цените на петрола
Нестандартната употреба на изкуствения интелект: Как AI се справя с откриването на животни?
Какво очакват работодателите да знаят служителите им за работата с изкуствен интелект?
Коментари