Защо България да се отказва от въглищата, ако големите в света не го правят?

Защо България и другите в ЕС трябва да затварят въглищните си централи, ако най-големите икономики в света не го правят? Този въпрос поставя експертът по енергийна икономика и член на Управителния съвет на Института по енергиен мениджмънт Иванка Диловска в интервю за ЕURACTIV България.

"Малка България с малкото си емисии трябва да си затвори централите, а най-големите емитери на вредни емисии, сред които САЩ и Австралия, отказаха да подпишат споразумението на срещата за климата в Глазгоу", коментира тя и уточнява, че тук не става въпрос за национално чувство, а за ползата от подобен тип глобални споразумения. Китай и Индия също отказаха да подпишат. Диловска коментира резултатите от първите дни от срещата на върха за климата в Глазгоу и дали тя ще донесе дългоочаквания пробив по отношение на глобалната енергийна политика.

Арбитър на промяната

Според нея големият проблем е, че от една страна се води много точна статистика за емисиите и промяната им във времето, но липсва "арбитър на промяната". Този арбитър трябва да налага подходящите мерки и да координира тяхното изпълнение. "При много подобни срещи, като тази в Глазгоу, не всички договорености са задължителни за всички страни, а това поставя под съмнение постигането на целите и дали въобще има някакъв смисъл от тях", казва Диловска.

На 4 ноември 190 държави и международни организации се ангажираха с отказ от въглищата по време на конференцията в конференцията в Глазгоу. Подписалите споразумението се ангажират да прекратят всички вътрешни и задгранични инвестиции в енергийни мощности на въглища. Те трябва да бъдат изведени от експлоатация през 30-те години на този век в големите икономики, а през 40-те и в по-бедните държави. Съдът на ЕС глобява Полша с по 500 000 евро на ден

Според експерта не е това начинът за постигане на целта, а да трябва да се намери ключовия фактор – ако големите замърсители не са съгласни, то тогава ползата от търговията с емисии не само за България, но и за Европа, е съмнителна. Тогава споразумението се превръща в "ненужно икономическо бреме, което няма да реши проблемите".

Диловска посочи, че ако искаме реални резултати трябва да има "арбитър на промяната", който налага санкции и мерки, когато споразуменията не се изпълняват. "За големи пробиви в енергийната политика е нужно високо ниво на глобална координация и разпределяне на икономическите тежести", допълва тя.

Газът и ядрената енергия в енергийната схема на ЕС

Според нея би било добре Европейският съюз да приеме ядрената енергия и газа като преходни горива по пътя към декарбонизация. "Ако целта е декарбонизация, трябва да се провери кой е най-евтиният път, колко струва спестяването на един тон емисии. Ако ядрената енергия и газът постигнат по-евтина декарбонизация – защо не. Това е икономическият довод", обяснява експертът. Полша ще опита да замени въглищата с АЕЦ

Тя коментира, че "зелената" политическа вълна в Европа е донесла засилени амбиции и се е стигнало до концепцията за "скъсения път". Този път предвижда от изкопаемите горива да скочим директно към възобновяемите, чисти източници. Само че какво се получава на практика?

Диловска подчерта, че над 50% от българските домакинства се отопляват с дърва и възможно най-допотопни електрически уреди, като радиатори и стари климатици. Как да бъде постигната декарбонизация на отоплението в този случай?

Според експерта най-евтиният и икономически изгоден път е съществуващите топлофикационни мощности и мрежи да бъдат модернизирани, рехабилитирани и разширени като капацитет. В момента под 15% от домакинствата ползват топлофикациите.

Вторият път е да се изгради модерна електрическата мрежа и газификация за отопление и домакински нужди. Това е най-икономически реалистичното решение за България, според Диловска.

"От гледна точка от политиката на "скъсения път" трябва да прескочим газовата ера за отопление и да се хвърлим направо на чистите енергийни източници. Би било добре, но някои от тези източници са икономически неизгодни за въвеждане, а за други няма масово производство. Но ние трябва да се насочим към този вариант, ако газът бъде изхвърлен от списъка с горива, в които не бива да се инвестира", посочва Иванка Диловска и допълни, че "така ние няма да можем да се радваме на газификация, както Европа се е радвала от 70-те години на миналия век до днес".

Тя смята, че газът и ядрената енергия трябва да бъдат приети за зелено финансиране, защото сметката на декарбонизацията ще излезе по-ниска. Това ще е добре за бизнеса и за хората. "Това е еволюцията и не може да минем без газова мрежа, както и не би трябвало да се отказваме от топлофикациите, които са по-добри от начина, по които се отопляваме в момента", уточнява тя. Нова и евтина технология може да спаси "Марица Изток"

Експертът обаче подчерта, че финансирането на подобен тип инвестиции трябва да е с ясни критерии, на които да отговарят проектите от гледна точка на емисиите от газ, които се отделят при производство. При ядрената енергия трябва да има много високи критерии за съхранение на ядреното гориво. "Всичко в крайна сметка е въпрос на пари. Производството трябва да е много сигурно и да е по-евтино от алтернативата", добавя тя. ТЕЦ Марица-изток 2 плавно ще премине на газ

"Никой не разбира българската енергийна политика"

Според нея най-слабата страна на българската енергийна политика е че никой не може да разбере каква е тя. "Националният ни план за климата е много подробен и амбициозен. В енергийния ни микс има всичко, за всекиго по нещо. Има и въглища, за които се казва, че ще се използват докато се изчерпат запасите, което от гледна точка на европейската рамка е невъзможно. Освен това въглищата няма да издържат икономически", коментира тя.

Диловска изтъкна, че в нашият енергиен микс има ядрена енергия и ВЕИ. Обрисувана е многообразна картина, която е невъзможна от гледна точка на европейските правила. Според нея причината за това е "липса на капацитет".

"Чета програмите на политическите партии за изборите, но не виждам ясна визия за въглищата, както и решения за енергетиката. Трябва да е ясно, че се нуждаем от изграждане на капацитет и някой да ни обясни какво се случва", казва още Иванка Диловска.