Селото, което плаща цената на европейските зелени амбиции

Сгушено в отдалечена долина на Северна Португалия, спокойното село Ковас ду Барозу е в центъра на конфликт между минна компания и местната общност – сблъсък, който може да окаже сериозни социални и екологични последици на фона на усилията за преход към зелена икономика на Европейския съюз. На пръв поглед селцето по нищо не се различава от хилядите други малки населени места в Южна Европа, чието население масово се насочва към големите градове, оставяйки след себе си празни улички и тишина, която бива рядко нарушавана от преминаващ трактор или гласовете на възрастни жители, приседнали на раздумка по пейките. Но в планините заобикалящи Ковас ду Барозу лежи богатство – най-големите залежи на литий в Западна Европа, пише Euronews.

Редкият метал, използван от десетилетия в електрониката, фармацевтичните продукти и керамиката, сега е силно търсен заради уникалните си свойства, които го правят незаменим за акумулаторните батерии, които са ключова технология за бързо развиващата се индустрия за електрически превозни средства. Металът е важен компонент и за много дигитални устройства и системи, които помагат за съхранението на енергия от възобновяеми източници като вятърните и соларни паркове.

Според Европейската комисия, Европа ще се нуждае от 60 пъти повече литий до 2050 година (годината, в която трябва да се постигне въглеродна неутралност) за електрически коли и хранилища на енергия. Това подхранва международното състезание за добив на литий от различни източници. Но за хората в Ковас ду Барозу това състезание за суровини и възможността за откриването на мина само подхранва страховете им от обезлесяване, замърсяване на въздуха, замърсяване на водата, шум и край на досегашния им начин на живот.

Интервюта на Euronews с дузина местни жители разкриват, че по-голямата част от населението е против добива на литий от близките планини, докато малка част от хората не демонстрират заинтересованост. Никой обаче не е „за” стартирането на подобен проект.

„Не мисля, че ще доведе до нещо добро.”, казва Пауло Пирес, местен овчар. „Ще използва много вода, която ни е нужна за овцете и посевите. Вместо да слушаме птиците, ще слушаме експлозии, машини... ще има доста замърсяване”, смята той. „Аз не съм против лития. Но не съм и за замърсяването на селото и други села като моето за да се намали замърсяването в градовете”, добавя Пирес.

Savannah Resources, базирана в Лондон минна компания, придоби правата над португалските залежи от литий през 2017 година. Според нейните изчисления от бъдещата мина ще могат да се добиват близо 200 000 тона сподуменов концентрат годишно (минерал съдържащ 6% литиев оксид) за около 15 години. Това би генерирало 1.3 млрд. евро приходи в рамките на жизнения цикъл на мината, което ще повлияе позитивно на португалската икономика, посочват от компанията.

Бизнесът с литий активно се подкрепя от Европейския съюз поради напъните за преход към зелена икономика. Металът бе добавен в списъка на ЕС за ключови суровини през 2020 година. Тиери Бретон, еврокомисар по вътрешния пазар, коментира, че „редица суровини са от съществено значение за Европа за да води зеления и дигитален преход и да запази позицията си на първи индустриален континент в света. Не можем да си позволим да разчитаме изцяло на трети държави - за някои редкоземни елементи дори и само на една държава (Китай).”

Проучване на португалския университет в Миньо, извършено за Savannah Resources, показва, че португалските залежи от 60 000 тона литий (0.4% от световните резерви) са „недостатъчни за да се отговори на търсенето на производни на лития за производството на батерии в Европа”. Проучването разкрива също, че тези резерви „имат голяма релевантност към намаляването на зависимостта на Европа от други региони по света и повишаването на сигурността на европейската верига за доставки”.

Редица анализатори, включително Александре Лима от Университета в Порто, вярват, че португалските доставки на литий ще имат по-голяма роля отколкото настоящите изчисления предвиждат. Геологът и неговия екип са картографирали залежите в Северна Португалия за целите на проект, финансиран от ЕС. Той настоява, че потенциала на страната може да предложи уникална възможност за чиста и модерна минна дейност, която да намали зависимостта на Европа от лития, извличан от места като Чили и Китай (двата основни световни източника след Австралия), където индустрията е довела до увреждане на околната среда, замърсяване на водите и конфликти с местното население.

Savannah Resources обещават да използват „най-добрите зелени и умни минни практики”, които ще смекчат „социалните, екологичните и техническите проблеми чрез прилагане на холистични концепции“. Дейвид Арчър, изпълнителният директор на Savannah Resources, добавя, че компанията ще пречиства водата и ще инвестира 6 млн. евро за изграждането на заобиколен път.

Тези аргументи вбесяват животновъда Нелсън Гомес. „Как може някой да нарече това зелен проект, след като само на фаза проучвания видяхме всичките разрушения, които причини?”, казва той. „Това няма да донесе никакъв прогрес, тъй като хората не живеят от това, не живеят от мини, лъжа е, фалшива пропаганда, опитват се да заблудят хората”, добавя Нелсън.

Той и съпругата му Айда Фернандес са водещи лица в кампанията за спиране на мината, използваща слогана “Não à Mina, Sim à Vida” (Не на мината, да на живота). Кампанията изготвя петиция, организира протести и разполага с Facebook страница с хиляди членове. Те имат подкрепата и на големи организации за защита на околната седа като Quercus, the Portuguese National Association for Nature Conservation и Friends of the Earth, които наскоро заявиха, че „Европа консумира така, сякаш имаме три планети, като просто сменя вида суровини” за да отговори на търсенето на растеж, вместо да ограничи добива им.

Регионът, в който се намира селото Ковас ду Барозу, е едно от едва седемте места в Европа посочено като „земеделско наследство от световно значение” от Организация по прехрана и земеделие на ООН. „Тук аз и моите братя пораснахме, пасейки кравите”, обяснява Айда. „Поради това за мен има дори още по-голямо значение, тъй като познавам региона откакто съм дете. Разбива ми се сърцето като знам, че всичко наоколо ще изчезне”, казва тя.

Карлос Гомес Гонсалвес също има причина да се тревожи. Неговите 500 пчелни кошера, разположени в близост до мината, произвеждат специален вид мед, типичен за региона на Барозу. Медът осигурява на 56-годишният местен жител доход за половин година. „Ще има прах и замърсяване. Ще унищожи големи площи с цветя и растения”, казва той.

Опозицията на мината може да се засили през идните месеци, след като португалските власти посочиха, че оценката на въздействието върху околната на дейността на Savannah Resources съответства на правителствените изисквания. Понастоящем проектът е подложен на преглед и обществено обсъждане, което е последният етап преди да може да бъде издадено разрешително.

Според кмета на община Ботикас, която включва и селото Ковас ду Барозу, 95% от местното население е против мината, въпреки обещанията на компанията за разкриването на 200 преки нови работни места и 600 косвени позиции. „Това е заблуда. Защото нямаме толкова безработни. Това ще са хора идващи отвън, ще идват сутрин с бусове и ще си тръгват в края на деня към техните общини. Това не създава благосъстояние, а само ще унищожи други работни места, които имаме в селския туризъм, земеделието и кулинарията”, казва кметът Фернандо Куейрога.

Дори общинската власт да отхвърли мината за литий, португалското правителство технически може да не се съобрази с решението, като се позове на националния интерес и пристъпи към отчуждаване на земи, което ще доведе до продължителни правни битки. За Лисабон литият не е само суровина, но и важен актив, който може да превърне Португалия в ключов играч в индустриалната трансформация на мобилността. Какво ще стане с батериите на старите електрически коли?

Жоао Педро Матос Фернандес, португалският министър по околната среда и действията за климата, посочва, че „енергийният преход е чудесна икономическа и индустриална възможност за страната. Искаме да използваме литиевия си потенциал, за да се позиционираме” като ключов елемент към въглеродната неутралност. Португалските власти също така се стремят да изградят затворен цикъл, от добива на литий, до производството на батерии за електрически коли – пазар, който ще достигне 250 млрд. евро годишно до 2025 година.

Независимо от крайния резултат, Айда вярва, че нейното село трябва да служи за пример какво причиняват индустриите, които твърдят, че оперират в името на опазването на околната среда. „Хората, които създадоха тези илюзии трябва да са честни: когато казват, че създават електрически коли за да избегнат замърсяването, трябва също така да споменат всичко, което ще унищожат в рамките на този процес”, казва тя. „Това е опит на автомобилната индустрия да изобрети наново сама себе си. Това е бизнес и ние плащаме цената.”