Китай навлиза в епоха на доста по-бавен икономически растеж, което намеква за една плашеща перспектива – страната може никога да не забогатее.
Независимо дали втората най-голяма икономика в света се движи с годишен темп на растеж от 3-4% или флиртува, както някои икономисти очакват, със „загубени десетилетия” на стагнация, подобно на Япония, изглежда Китай ще разочарова своите лидери, младото население и голяма част от света, пише Reuters.
Законодателите се надяваха да наваксат разликата по отношение на развитието между Китай и САЩ. Младите китайци постъпват в университети, за да учат за работни позиции, подходящи за една напреднала икономика. Африка и Латинска Америка разчитат на Китай да изкупува техните суровини.
„Малко вероятно е китайската икономика да изпревари тази на САЩ в рамките на следващото едно-две десетилетия”, казва Дезмънд Лахман от American Enterprise Institute.
Той очаква растежа да се забави до 3%, което „ще се чувства като икономическа рецесия”, когато младежката безработица вече се нимира на нива от над 20%. „Това не е добре за останалата част от световната икономика”, добавя той.
Когато Япония започна да стагнира през 1990-те години на миналия век, страната вече бе надхвърлила средния БВП на глава от населението на икономиките с високи доходи и доближаваше нивата в САЩ. Китай обаче се намира малко над средното равнище на БВП на глава от населението на страните със средни доходи.
Растежът през второто тримесечие от 6.3% е недостатъчен, имайки предвид ниската база от миналата година, когато страната бе блокирана от строги COVID локдауни. Това повиши напрежението върху китайските лидери, които се очаква на среща през този месец да обсъдят краткосрочни мерки за засилване на растежа и дългосрочни действия за поправяне на ситуацията.
Икономиката на Китай е в много по-лошо състояние, отколкото всички си мислят
Икономиката на Китай се задъхва, което поставя сериозни въпросителни за перспективите пред азиатската страна;
Снимка: iStock
Данните за периода април-юни предполагат растежа за 2023 година да бъде в порядъка на 5%, след което може темпът на растеж да се забави.
За сравнение, през последното десетилетие годишният растеж на Китай бе средно 7%, а през първото десетилетие на новия век дори надхвърляше 10%.
Подтикнати от загубата на инерция, икономистите вече не приписват слабото потребление на домакинствата и инвестициите от частния сектор на ефектите от пандемията, като вместо това хвърлят вината върху структурните проблеми.
Те включват пукането на балона на имотния пазар; един от най-големи дисбаланси между инвестиции и потребление; планина от дълг на местните власти; и здравата хватка на Китайската комунистическа партия върху обществото, включително частния бизнес.
На фона на това китайската работна сила и потребителска база намалява, а огромна вълна от пенсионери става все по-голяма.
Китай опитва да забави поевтиняването на юана, докато валутата се движи към 14-годишно дъно
„Демографският проблем, твърдото приземяване на сектора на имотите, тежкото дългово бреме на местното правителство, песимизмът на частния сектор, както и напрежението между Китай и САЩ не ни позволява да поддържаме оптимистичен поглед към средносрочен до дългосрочен растеж”, казва Уанг Джун, главен икономист в Huatai Asset Management.
Китайската Национална комисия за развитие и реформи (NDRC) не е отговорила на молбата на Reuters за коментар относно перспективите за растеж, структурните слабости и плановете за реформи.
Възможни изходи за Китай
В публикация от 4 юли в изданието на комунистическата партия „Qiushi”, ръководителят на NRDC Женг Шанджи прави рядка референция към капана на средните доходи, посочвайки, че Китай има нужда да „засили изграждането на модерна индустриална система”, за да го избегне.
Женг дава за пример развиващите се държави, които не успяват да реализират прехода от средни доходи към високи такива заради покачващите се разходи и понижаващата се конкурентоспособност.
Икономисти посочват китайският бум на електрическите коли като доказателство за прогрес, но голяма част от индустриалния комплекс на страната не се подобрява със същото темпо. Продажбите на коли в чужбина представляват едва 1.7% от износа.
„Много наблюдатели ще погледнат някои от компаниите и ще кажат, уау, Китай може да излезе с всички тези фантастични продукти, така че бъдещето трябва да е светло. Въпросът ми е: имаме ли достатъчно от тези компании?”, казва Ричард Коо, главен икономист в Nomura Research Institute.
Законодателите са посочвали, че искат потреблението на домакинствата да движи растежа, без да споменават конкретни стъпки в посока това да се случи.
Хуан Ортс, икономист за Китай във Fathom Consulting, коментира, че политика за засилването на потребителското търсене може да пренасочи ресурси, които иначе отиват за подкрепата на производителите, работещи за износ, което частично обяснява колебанията около подобни реформи.
„Не смятаме, че властите ще се ангажират с този път”, казва Ортс, описвайки го като „изходът” от икономическото затишие.
По-скоро Китай предприема стъпки в друга посока. Вижданията на президента Си Дзинпин за „общ просперитет”, насочени срещу неравенството, окуражават понижаване на заплатите във финансовия и други сектори.
Влошаващите се градски финанси предизвикаха съкращения на заплатите на държавните служители, подхранвайки дефлационна спирала.
Какво представляват металите галий и германий и защо Китай ограничава износа им?
Въпреки че Китай е втората най-голяма икономика в света, БВП на глава от населението остава под средното ниво за развитите икономики. Икономическите перспективи сочат, че това няма скоро да се промени;
Снимка: iStock
Жао, мениджър в банка, базирана в Пекин, усеща, че никога няма да стане богата – нейната заплата остава непроменена въпреки няколкото повишения. Вместо да работи още по-усилено, тя планира да се оттегли, когато прехвърли 40-годишна възраст, в по-малък и евтин град.
„Изпуснах златната ера за банките”, казва тя в условията на частична анонимност, поради липсата на разрешение да говори пред медиите.
Много икономисти призовавах за по-добро обществено здравеопазване, по-високи пенсии и помощи за безработица, а други за изграждане на основи за мрежа за социална сигурност, която да даде увереност на потребителите да спестяват по-малко.
Фан Цай (Cai Fang), съветник на Централната банка, призова през този месец за стимули за потреблението, включително промени относно китайските разрешителни за пребиване или “hukou”, които правят така, че милионите мигранти от селските райони на страната, идващи да работят в големите градове, нямат достъп до обществени услуги.
Жу Нинг, заместник-декан в Shanghai Advanced Institute of Finance посочва, че подобряването на социалното благосъстояние може да направи темпове на растеж от 3-4% по-устойчиви.
Последен шанс
Според Ричард Коо, китайските проблеми са по-голямо предизвикателство от тези на Япония преди едно поколение. Това означава, че политиците навярно имат последен шанс да достигнат стандарта на живот на развития свят.
По негова оценка Китай се намира в рецесия по баланса на текущата сметка, тъй като потребителите и предприятията изплащат дълговете си, вместо да вземат заеми и да инвестират.
Според него, това е начинът по който започва депресията и единственият лек е „бързи, съществени и устойчиви” фискални стимули, които той не вижда да се задават на хоризонта поради притесненията относно китайския дълг.
Отвъд това, стимулите трябва да са продуктивни и да вървят ръка за ръка с промени, които позволяват частният сектор да се издигне изпод сянката на държавата, включително чрез по-добри взаимоотношения със страните, източник на чуждестранни инвестиции, смята Коо.
Това означава, че Китай ще трябва да обърне курса си.
Инвестициите в инфраструктура през последните години генерираха повече дълг, отколкото растеж.
На фона на това, че основни икономики се опитват да намалят зависимостта си от Китай, Пекин остава заключен в търговски битки, последната от които засяга метали, използвани в производството на полупроводници.
„Всеки път когато САЩ обяви някаква анти-Китай политика, китайското правителство излиза с еквивалентна такава. Но американците не се намират в капана на средните доходи. Китай се (намира там).”, казва Коо.
„Ако китайците не сбъднат техните китайски мечти, навярно ще имате 1.4 млрд. не много щастливи хора, което може да бъде доста дестабилизиращо.”, добавя той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Най-големите икономики в света през 2075 година: Очакват се сериозни размествания
Най-голямата демокрация в света иска да бъде новият Китай. Ето защо това няма да стане лесно
Защо дори Китай не иска юанът да измести долара като световна резервна валута?
Защо китайските милиардери продължават да изчезват?
Защо санкциите не са най-големият проблем за икономиката на Русия?
Стандартът на живот в третата най-голяма икономика в света продължава да пада
Коментари