Присъединяването на Хърватия към еврозоната и Шенгенското пространство на ЕС се отразява добре на оживените ресторанти и магазини за сувенири в Стария град на Дубровник. Рядко бизнесът е бил в по-добро състояние, тъй като все повече посетители виждат, че достъпът до страната и харченето на пари е по-лесен от преди. Официални лица вече прогнозират рекордни приходи от туризъм, предава Bloomberg.
Успехът обаче носи нов проблем за плажните центрове по бреговете на Адриатическо море и в столицата Загреб, което може би звучи познато в някои части на Западна Европа – откъде да се намери достатъчно работници, за да се отговори на търсенето.
Трудно е да се надцени значението на туризма в Хърватия. Индустрията формира около 1/5 от икономиката – повече от всеки друг компонент и близо до други горещи точки като Малта.
След като разчиташе на местни работници през по-голямата част от своите 32 години като независима държава, статистиката за разрешителните за работа сочи, че повече работодатели трябва да търсят по-далеч, за да запълват свободните си позиции.
„Сама Хърватия не може да осигури достатъчно работна сила, за да поддържа туризма като основната си индустрия и в тази ситуация е очевидно, че трябва да се привнесе работна сила от чужбина. Нищо не сигнализира, че тенденцията ще се промени“, споделя гуверньорът на централната банка Борис Вуйчич.
Бумът се подхранва от преминаването на Хърватия към еврозоната на 1 януари тази година и от присъединяването ѝ към Шенген. Това премахна граничните проверки със съседите ѝ като Унгария и Словения, а 95% от туристите преминават с кола в Хърватия.
Местните магазини и ресторанти се разширяват, грижейки се предимно за европейски туристи, които искат да вечерят навън и да се забавляват в един свят след пандемия. Това изисква работници в държава, чиято безработица стигна най-ниското си ниво от 1982 г. и където местното население намалява.
Златко Боровач, който управлява оживения ресторант Peskarija Lokanda срещу пристанището на Дубровник и 4 други ресторанта, споделя, че повечето от общо 180-те му служители са от чужбина, главно от съседни балкански страни.
Докато през 2015 г. само 2700 разрешителни са били издадени на работници извън ЕС, правителството очаква броят им да скочи до 180 000 тази година. „Това ще увеличи дела на чуждестранните работници в цялостната трудова сила до над 10%“, казва Зарко Катич, държавен секретар на Министерство на вътрешните работи.
Очаква се правителството да направи поправки в закони преди края на годината, за да улесни работата в Хърватия. Тъй като над 40% от всички чуждестранни работници идват от места като Филипините или Индия, разрешителните може да са за по 3 години, а не за по 1, а служителите може да имат възможността да остават в Хърватия без договори.
„Хърватия е изправена и пред трудността да интегрира чуждестранните работници, когато страната ги насърчава да останат за по-дълго време Като общество сега сме изправени пред предизвикателство как да намерим начин бързо да защитим голям брой хора“, смята Айрис Голднър Ланг, професор по европейско право в Университета в Загреб и председател по Свободното движение на хора, миграция и междукултурен диалог в ЮНЕСКО.
Емерсон Лопез Рагаса има едногодишно разрешително за работа и е намерила работа в пекарната Pan Pek в Загреб, където може да работи през цялата година, а не само през туристическия сезон. Първата му работа е била като помощник-готвач в хотел на остров Корчула.
24-годишният младеж е израснал в Манила, като първо е напуснал Филипините, за да работи в Доха, а после се е преместил на Балканите по съвет на приятел. Той не планира да си тръгва. „Мечтая да мога един ден да доведа родителите си тук“, казва той, „на това красиво място“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво стана с цените в Хърватия след въвеждането на еврото?
След приемане на еврото: Някои продукти в Хърватия поскъпнаха ужасно
Хърватски евродепутат каза има ли смисъл България да приеме еврото
Коментари