За какво дължи пари българинът?

Най-масовите задължения на българина са към банки, мобилни оператори и компании за бързи кредити. Близо 40% от всички несъбрани вземания са към банки, следвани от 27% неплатени дългове към фирми за бързи заеми, докато просрочените борчове към телекомите у нас оформят дял от 24% от всички задължения. Това сочат данните на Асоциацията за управление на вземания за 2020 г., цитирани от вестник „Труд”.

Общата сума на всички несъбрани дългове, пренасочени към компании за управление на вземания, възлиза на 741.6 млн. лева за 2020 година. Въпреки пандемията, сумата намалява спрямо предхоната година, когато дълговете са достигали 832.3 млн. лева. В сравнение с 2018 година, намалението е още по-драстично, тъй като тогава борчовете са възлизали на 1.418 млрд. лева. Американците – нация, затънала в дългове

 Според експерти, намалението на сумата за 2020 година се дължи на мораториума върху банковите кредити, които са дали глътка въздух на българина. От друга страна, това означава, че финансовите неволи за много хора тепърва предстоят, тъй като отсрочката по заемите изтича. „Не са ясни дългосрочните ефекти от него, възможно е някои домакинства да са неприятно изненадани от по-високите суми, които трябва да платят за кредитите си. Затова правилното управление на парите е много важно за всеки един от нас и е ключово за по-бързото излизане от кризата”, казва Райна Миткова, председател на Асоциацията за управление на вземания.

Известен ръст отбелязва общият обем нововъзложен дълг на пазара на междуфирмени вземания, сочат още данните от проучването на Асоциацията. Стойността на този показател за 2020 година е 9.356 млн. лева, докато за 2019 тя е 7.806 млн. лева. Идентична е тенденцията при броя случаи. За 2020 те са общо 21 459, а за 2019 – 17 169 случая. Трети сме по най-нисък дълг в ЕС

Плащаемостта през 2020 година отслабва спрямо 2019 г., посочват още от Асоциацията. Те отчитат понижение с около 13% на годишна база. „Трябва да отбележим, че пандемията, динамичната политическа ситуация у нас, както и въвеждането на абсолютна давност преди решението на Конституционния съд тя да важи само за нови задължения, се отразиха на потребителското поведение още през 2020 г. Много домакинства престанаха да плащат не защото доходите им бяха пострадали, а защото се страхуваха за бъдещето си и предпочитаха да съхранят тези пари за по-трудни дни. Но неплащането може само да усложни ситуацията и да се отрази негативно на икономиката, а оттам – на всеки от нас поотделно”, казва Райна Миткова.