Светът ще плаща за живота си на кредит с инфлация

Световният държавен дълг отдавна е проблем за икономистите. Пандемията вече доведе света до нов исторически рекорд. Дълговият балон може да се спука навсякъде и по всяко време и това е невъзможно е да се предвиди. Има обаче начин да се избегне настъпващата катастрофа и това е ускоряването на глобалната инфлация и използването на финансовата репресия.

Икономическите последици от новата пандемия от коронавирус увеличиха световния дълг с 15 трлн. долара от края на миналата година, което доведе до нов рекорд от над 272 трлн. долара през третото тримесечие на 2020 г. "Тъй като финансовите мерки за борба с пандемията продължават да се прилагат, очакваме до края на 2020 г. световният дълг да достигне 277 трлн. долара", казаха експерти от Института за международни финанси във Вашингтон. Този огромен публичен дълг вече е 365% от световния брутен вътрешен продукт (БВП). Това означава, че общите дългове на всички страни са 3,5 пъти по-големи от световната икономика.

Икономистите предупреждаваха още преди пандемията, че светът е в сериозна опасност поради колосалните дългове на много развити страни. Просто защото никой не може да изплати изцяло такива дългове и едва ли няколко поколения ще могат да ги изплатят.

Кой живее повече от другите държави за чужда сметка? С това се прославиха именно развитите, а не развиващите се страни. Основните любители да живеят в дълговете са САЩ, Великобритания, страните от ЕС, Япония и Южна Корея.

По този начин, според данни на института, към началото на октомври 2020 г. общият дълг на развитите страни възлиза на 196,3 трлн. долара, което е повече от 4 пъти размера на техните икономики (432% от БВП). Развиващите се страни дължат няколко пъти по-малко - само 76,4 трлн. долара (258% от БВП), което също е много.

"Западният блок от страните вече свикна с така наречения живот в дългове, емитирайки все повече и повече държавни ценни книжа, за да привлече средства към своите икономики. Ситуацията с пандемията влоши настоящата ситуация с дълговете", казва доц. Екатерина Новикова от катедрата по икономическа теория на Руския Икономически Университет (РУЕ) "Г. В. Плеханов".

Коронавирусът върна Европа в капана на дълга

На този фон Русия изглежда дори уникална. "Русия има държавен дълг отнесен към БВП на страната само 12,5%. Това се дължи именно на факта, че не влизаме в ключовите икономики на света, поглъщащи все повече и повече нови пазари за дистрибуцията на техните продукти", посочва Новикова.

На Русия се дават заеми, включително и от чужденци, по една проста причина. Русия не е застрашена от фалит. Целият неин валутен дълг е по-малък от валутните й резерви, което отразява качеството на руската финансова система и това е високо оценено от инвеститорите, отбелязва Андрей Русецки, управител на активи в "БКС Мир инвестиций". Затова руските валутни облигации се търгуват с минимална доходност.

И Русия няма рязко да увеличи националния си дълг, въпреки че той постепенно ще расте. През 2020 г. той ще възлезе на 20,5 трлн. рубли (19,1% от БВП), а до 2023 г. ще нарасне до 28,4 трлн. рубли (21,4% от БВП). Развитите страни, за разлика от Русия, буквално седят на буре с барут. Надутият балон на дълга така или иначе ще се спука. Въпросът е само кога и в коя точка на света.

"Но никой не знае това. Трябва само да бъдем особено внимателни към тази тема през първите години след пандемията. Целият финансов свят обаче е толкова тясно преплетен, че всъщност няма значение къде ще избухне. Неконтролираната вълна от фалити ще донесе вреди на целия свят и ще бъде истинска икономическа и политическа катастрофа", казва Александър Купцикевич, водещ анализатор във FxPro.

Какво ще е икономическото наследство за бъдещите поколения

"Пандемията може да доведе световната икономика до критично състояние, при което фалитът на големи компании ще бъде неизбежен и ще възникнат проблеми с бюджетите на страните. Най-вероятно всичко върви точно натам и ще настъпи критичен спад в цялата глобална икономика, след което ще започне постепенно възстановяване на икономическата система. Именно в този хаос могат да се появят новите лидери на икономическото развитие, което ще доведе до преструктуриране на цялата система на взаимодействие между държавите", предвижда Новикова. Трудно е да се каже от коя държава ще започне постепенното унищожаване на къщата от карти, но е факт, че тя принадлежи на западния блок, не подлежи на никакво съмнение, добавя експертът.

Не всички икономисти обаче са такива песимисти. Андрей Русецки отбелязва, че има прост и ефективен начин за справяне с дълговия балон, преди той да се спука. За да направите това, просто трябва да поддържате ниски нива за дълго време, както беше направено за решаване на проблема с високите дългове в следвоенния период.

"Достатъчно е да запазите нивата на възвръщаемост на публичния дълг под номиналния растеж на икономиката. Например при ставки, по-ниски с 2% за 10 години, дългът към БВП ще се върне към стойността от предходната година и това е нормален цикъл и срок за публичните финанси. Кой ще пострада? Това са притежателите на висококачествени корпоративни облигации и държавни облигации, както и тези, които обичат да държат валута "под възглавницата си", отбелязва Русецки.

Той обаче не изключва и валутни кризи в определени региони, което значително усложнява ситуацията с валутните дългове. Миналата година Аржентина отиде на преструктуриране, тази година в трудно положение е валутата на Турция.

Трудно можем да си представим фалит на страна като САЩ или Япония и основната последица от техните завишени дългове може да бъде инфлацията. За справянето с огромните дългове на водещите държави след Втората световна война, наред с другото, помогна и силната инфлация през 1970-те и 1980-те години, припомня Купцикевич. И първите предпоставки за нейното зараждане ги има и сега.

Учените Чарлз Гудхарт и Манодж Прадхан, бивши служители на Morgan Stanley, твърдят в своята книга "Големият демографски обрат", че ерата на ниската инфлация и високия и нарастващ дълг приключва. Обратният процес ще започне скоро. Според тях мащабните фискални и парични стимули ще предизвикат скок на инфлацията с повече от 5% или дори 10% през 2021 г. След това световната икономика ще премине към режим на висока инфлация. За последно това се случи през 1980-те години на фона на глобализацията.

Защо инфлацията е най-очевидното решение за избавянето от дълга? "Дълговете са фиксирани във валути - долари, евро, йени. Сега централните банки от еврозоната, САЩ и Япония са насочени към инфлация от 2%. В същото време поради изключително ниските нива на възвръщаемост на държавните облигации са близо до нула или дори са на отрицателна територия. Поддържането на статуквото разяжда покупателната способност на днешния дълг през годините. Това работеше преди половин век и ще работи и сега", обяснява Александър Купцикевич.

Не е изключена и по-тежка "финансова репресия". Например в САЩ по време на Голямата депресия беше въведена забраната за паричното злато, а по-късно имаше и доброволно-задължителни покупки на държавни облигации, където стойността на парите също беше изядена от инфлацията, припомня експертът. Според него махалото на финансовите репресии бавно ще се завърти в близко бъдеще.