След Голямата депресия и Голямата рецесия: Идва епохата на Голямата стагфлация

В продължение на десетилетия относителната глобална стабилност, стабилното управление на икономическата политика и постоянното разширяване на търговията към и от развиващите се пазари се комбинираха, за да поддържат разходите ниски. Но сега всички тези условия са променени и светът навлиза в опасен и дестабилизиращ нов режим, пише в свой анализ изтъкнатият икономист Нуриел Рубини, който е работил за МВФ, Федералния резерв на САЩ и Световната банка.

Световната икономика е в процес на радикална промяна на режима. Продължилата десетилетия Велика умереност приключи. След стагфлацията (висока инфлация и тежки рецесии) от 1970-те и началото на 1980-те, Голямата умереност се характеризира с ниска инфлация в развитите икономики; силен и относително стабилен икономически растеж, с кратки и плитки рецесии; ниска и намаляваща доходност на облигациите (и следователно положителна възвръщаемост на облигациите), дължаща се на постоянния спад на инфлацията; и рязко покачващи се стойности на рискови активи като американски и световни акции.

Този продължителен период на ниска инфлация обикновено се обяснява с преминаването на централните банки към надеждни политики за таргетиране на инфлацията след разхлабената парична политика от 70-те години и придържането на правителствата към относително консервативни фискални политики (със значими стимули, идващи само по време на рецесии). Но по-важни от политиките от страна на търсенето бяха множеството положителни шокове в предлагането, които увеличиха потенциалния растеж и намалиха производствените разходи, като по този начин поддържаха инфлацията под контрол.

По време на ерата на хиперглобализация след Студената война Китай, Русия и други развиващи се пазарни икономики станаха по-интегрирани в световната икономика, доставяйки ѝ евтини стоки, услуги, енергия и суровини. Мащабната миграция от глобалния Юг към Севера ограничи заплатите в развитите икономики, технологичните иновации намалиха разходите за производство на много стоки и услуги, а относителната геополитическа стабилност позволи ефективно разпределение на производството към най-евтините места без притеснения за сигурността на инвестициите.

Пандемията и голямото преобръщане

Но Великата умереност започна да се пропуква по време на световната финансова криза от 2008 г. и след това по време на рецесията, породена от COVID-19 през 2020 г. И в двата случая инфлацията първоначално остана ниска поради сътресения в търсенето, а разхлабената парична, фискална и кредитна политика попречи на настъпването на дефлацията. Но сега инфлацията се завърна, като рязко се повиши, особено през последната година, поради смесица от фактори, свързани и с търсенето, и с предлагането. Предстои скок на цените: Кои стоки ще поскъпнат най-много?

От страна на предлагането, обратната реакция срещу хиперглобализацията набира скорост, създавайки възможности за популисти, нативисти и протекционисти политици. Общественият гняв от рязкото неравенство в доходите и богатството също се натрупва, което води до повече политики в подкрепа на работниците и "изоставените". Колкото и да са добронамерени, тези политики сега допринасят за опасна спирала на инфлация на заплатите и цените. Проблемът с инфлацията в Източна Европа: заплатите се състезават с цените

Влошавайки нещата, подновеният протекционизъм (отляво и отдясно) ограничи търговията и движението на капитали. Политическото напрежение (както вътре в страните, така и между тях) води до процес на връщане на производствата на компаниите към развитите икономики или пренасочването им към "приятелски държави". Прехвърлянето на заводи от Китай в Европа ще струва скъпо

Политическата съпротива срещу имиграцията ограничи глобалното движение на хора, оказвайки допълнителен натиск за повишаване на заплатите. Националната сигурност и стратегическите съображения допълнително ограничиха потоците от технологии, данни и информация. А новите трудови и екологични стандарти, колкото и важни да са те, възпрепятстват както търговията, така и новото строителство.

Тази балканизация на световната икономика е дълбоко стагфлационна и съвпада с демографското застаряване не само в развитите страни, но и в големите развиващи се икономики като Китай. Тъй като младите хора са склонни да произвеждат и спестяват, докато по-възрастните изразходват спестяванията си, тази тенденция също е стагфлационна.

Перфектната буря от проблеми

Същото важи и за днешните геополитически сътресения. Войната на Русия в Украйна и отговорът на Запада на нея нарушиха търговията с енергия, храни, торове, индустриални метали и други суровини. Отделянето на Запада от Китай се ускорява във всички измерения на търговията (стоки, услуги, капитал, работна ръка, технологии, данни и информация). Други стратегически съперници на Запада може скоро да допринесат за хаоса. Ако Иран прекрачи прага на ядрените оръжия, вероятно ще провокира военни удари от Израел или дори от САЩ, предизвиквайки огромен петролен шок; а Северна Корея все още редовно дрънка с ядреното си оръжие. Тежка рецесия удря Европа, ако Русия наложи газово ембарго

Използването на щатския долар като оръжие, като основен инструмент за налагане на санкции, също е стагфлационно. То не само създава сериозни търкания в международната търговия със стоки, услуги, суровини и капитали; то насърчава съперниците на САЩ да диверсифицират валутните си резерви от деноминирани в долари активи. С течение на времето този процес може рязко да отслаби долара (като по този начин оскъпи вноса в САЩ и подхрани инфлацията) и да доведе до създаването на регионални парични системи, което допълнително ще балканизира световната търговия и финанси. Ще загуби ли щатският долар статута на световна резервна валута?

На всичкото отгоре изменението на климата също е стагфлационно. Суши, горещи вълни, урагани и други бедствия все повече нарушават икономическата дейност и застрашават реколтите (по този начин повишават цените на храните). В същото време исканията за декарбонизация доведоха до недостатъчно инвестиране в капацитет за изкопаеми горива, преди инвестициите във възобновяеми източници да достигнат точката, в която могат да компенсират разликата. Следователно днешните големи скокове на цените на енергията бяха неизбежни. Мисията невъзможна: Защо Европа не може да се откаже от руския газ?

Пандемиите също ще бъдат постоянна заплаха, давайки допълнителен тласък на протекционистичните политики, докато страните бързат да трупат критични доставки на храна, лекарства и други стоки от първа необходимост. След две години и половина на COVID-19, сега имаме маймунска шарка. И поради човешките посегателства върху крехките екосистеми и топенето на сибирската вечно замръзнала почва (пермафрост), скоро може да се сблъскаме с опасни вируси и бактерии, които са били заключени от хилядолетия. Коронавирусът ще промени коренно начина ни на живот

И накрая, кибервойната остава недооценена заплаха за икономическата дейност и дори за обществената безопасност. Фирмите и правителствата или ще се сблъскат с повече стагфлационни смущения в производството, или ще трябва да похарчат цяло състояние за киберсигурност. Така или иначе разходите ще се увеличат.

Дълговият капан

От страна на търсенето разхлабената и нетрадиционна парична, фискална и кредитна политика не се превърна в грешка, а по-скоро в особеност на новия режим. Между днешните нарастващи запаси от частни и публични дългове (като дял от БВП) и огромните нефинансирани пасиви на разходопокривните системи за социално осигуряване и здравеопазване, както частният, така и публичният сектор са изправени пред нарастващи финансови рискове. По този начин централните банки са заключени в "дългов капан": всеки опит за нормализиране на паричната политика ще доведе до рязко нарастване на тежестта за обслужване на дълга, което ще доведе до масови фалити, каскадни финансови кризи и спад в реалната икономика. Фед атакува инфлацията с най-голямото вдигане на лихвата от 30 години

Тъй като правителствата не са в състояние да намалят високите дългове и дефицити, като харчат по-малко или увеличават приходите, тези, които могат да вземат заеми в собствената си валута, все повече ще прибягват до "инфлационния данък": разчитайки на неочакван ръст на цените, за да унищожат дългосрочните номинални задължения при фиксирани лихви. Светът ще плаща живота си на кредит с инфлация

По този начин, както през 70-те години на миналия век, постоянните и повтарящи се отрицателни шокове в предлагането ще се комбинират с разхлабена парична, фискална и кредитна политика, за да предизвикат стагфлация. Освен това високите нива на дълг ще създадат условия за стагфлационни дългови кризи. По време на Голямата стагфлация и двата компонента на всеки традиционен портфейл от активи – дългосрочни облигации и американски и световни акции – ще пострадат, потенциално понасяйки огромни загуби.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Какво предстои: Нова Голяма депресия или икономически ренесанс?

Светът навлиза в рецесия, за да избегне още по-опасната стагфлация

Водещ банкер: Европа и САЩ ще изпаднат в рецесия

Храни, горива и битови сметки качиха инфлацията във Великобритания до 40-годишен връх

ЕЦБ рязко вдигна лихвите, за да се бори с неудържимата инфлация

Експерт: Страната ни е на прага на стагфлация, трябва да сме подготвени

В еврозоната вече се притесняват от настъпващата стагфлация

Икономиката навлиза в тежък период, заплашва ни стагфлация

В БАН очакват икономиката ни да премине в стагфлация тази година