SIPRI: Пазарът на оръжие процъфтява и в пандемията

Заради пандемията от коронавирус световният БВП през 2020 г. спадна с 3,1%, но един от отраслите на икономиката остана незасегнат от кризата. Според доклад на Стокхолмския институт за изследване проблемите на мира (SIPRI), общият обем продажби на 100 компании, водещи в производството на въоръжения, от 2019 до 2020 г. е нараснал с 1,3%, достигайки 531 млрд. долара. Сумата надвишава БВП на Белгия. 1,9 трилиона долара са похарчени за оръжия през 2020 г.

Според експертите на SIPRI, както предава DW, цитирана от БГНЕС, върху това развитие на ситуацията са повлияли три фактора. На първо място, в много държави производителите на въоръжение до голяма степен са били защитени от устойчиво търсене на тяхното производство заради държавни поръчки. Израелската Elbit Systems стартира оръжейно предприятие в ОАЕ

Второ, много страни са предпочели ускорено плащане и поръчки по график, за да смекчат влиянието на локдауна. И на трето място, тъй като договорите за закупуване на въоръжение обикновено се сключват за период от няколко години, много производители успяха да реализират печалба от поръчките, направени още преди началото на кризата с пандемията от COVID-19, се казва в доклада.

Неизменното лидерство на САЩ на пазара на въоръженията

Най-големият износител на оръжие в света остават Съединените щати. Общият обем на продажбите на американските компании (според списъка на SIPRI те са 41) съставлява 285 млрд. долара или 54% от общия обем на продажбите на 100 компании – лидери на пазара на въоръжение. Това съответства на годишен ръст от 1,9%. Само концернът „Lockheed Martin” през 2020 г. е продал системи за отбрана на стойност 58 млрд. долара. САЩ оформя 40% от военните разходи на света

В същото време САЩ продължават активно да инвестират в нови разработки във военната област, за да имат готовност да отразят евентуална заплаха от страна на държави, които Вашингтон смята за свои потенциални противници – на първо място Китай и Русия. САЩ разработват светлинни енергийни оръжия

Цифровите технологии във военната област

Според SIPRI, през последните години редица IT гиганти от Силиконовата долина – независимо Google, Microsoft или Oracle, се опитаха да задълбочат сътрудничеството си с военната промишленост. За пример са посочени договорите на компания Microsoft с Министерството на отбраната на САЩ за 22 млрд. долара за закупуване на очила Integrated Visual Augmentation System, които ще представят цялата важна информация за ситуацията на бойното поле в реално време. Чехия купува мощни оръжия от Франция за над 300 млн. евро. Microsoft сключи с Пентагона сделка за 21,9 млрд. долара

Вашингтон осъзна, че компаниите, разработващи нови технологии като изкуствен интелект, компютърно обучение или облачни изчисления, предлагат ноу-хау, което далеч надхвърля това, което традиционно би се очаквало от отбранителната индустрия.

Производителите на въоръжение в Европа

Сред 100-те най-големи производители на оръжие в света през 2020 г. са 26 компании от Европа, включително една украинска (УкрОборонПром). Според SIPRI, общите им продажби са се увеличили с 1% спрямо 2019 г., достигайки 109 милиарда долара.

Най-голямото „парче“ в този „пай“ се падна на дела на седем британски компании: 37,5 млрд. долара. Шест френски производители са продали оръжия на стойност 24,7 млрд. долара, два италиански - за 13,8 млрд. долара.

Що се отнася до Германия, през 2020 г. четири компании от тази страна влязоха в топ 100 на световните лидери в производството на оръжие. Заедно те достигнаха 8,9 млрд. долара продажби, което е с 1,3% повече спрямо година по-рано.

Спад на обема на продажбите от Русия

Общият обем на продажбите на девет руски компании, които според SIPRI са сред стоте световни лидери, през 2020 г. намаля с 6,5% - от 28,2 млрд. на 26,4 млрд. долара. И това се случи въпреки изявленията на руското правителство за подкрепата, предоставена на военните предприятия, с цел смекчаване на негативното въздействие на пандемията, посочват авторите на доклада. Особено забележим спад в продажбите се наблюдава при Алмаз-Антей (с 31%), Руски хеликоптери (13%) и Обединена корабостроителна корпорация (11%).

Според експертите на SIPRI това развитие може да се обясни с три причини. Първо, приключи държавната програма за превъоръжаване на въоръжените сили, която се проведе през 2011-2020 г., и финансирането на покупките на оръжие по последващата програма се оказа по-малко. Освен това някои експортни пратки бяха забавени заради пандемията.

В същото време седем руски компании в момента провеждат правителствената политика за диверсификация на своите продукти, като се стремят до 2025 г. да увеличат продажбите в гражданския сектор до 30 % от общите продажби и до 50 % до 2030 г., уточнява докладът.

Според SIPRI, сред руските компании, които значително увеличиха продажбите си през 2020 г., са Обединената авиостроителна корпорация (ОАК, ръст от 16%), Концерн Радиоелектронни технологии (KRET, ръст от 22%) и Роселектроника (39%).

Ръст на военната промишленост на Китай

Маркус Байер - експерт от Международния център по изследване на конфликтите в Бон отбеляза, че това би могло да е свързано със загубата на Русия на многогодишни големи поръчители като Китай или Индия, които през последните години разшириха собственото си военно производство.

Според SIPRI, годишният ръст на продажбите на петте китайски държавни предприятия, включени в списъка на 100-те световни лидери във военната индустрия, през 2020 г. е бил 1,9%. През тази година компаниите са реализирали продажби за общо 66,8 млрд. долара.

Според Байер, и Индия, и Китай са се възползвали от съветските военни технологии, за да развият своите отбранителна промишленост, а в областта на изграждането на самолетоносачи през последните 20 години Китай „не само настигна, но и изпревари Русия“, която през същия период не взе на въоръжение нито един нов самолетоносач.

Дали обаче намаляването на обема на износа на оръжие означава загуба на Русия на нейния военен потенциал? „Съвременната военна индустрия, свързана с огромни разходи за развитие, разбира се, се финансира не само от продукти за национална отбрана, но и до голяма степен от износ,“ подчертава Байер. Но предприятията за отбрана често се ползват и от държавна подкрепа. Индия купува от Airbus 56 военно-транспортни самолета C-295

„С други думи - отбранителната индустрия рядко остава сама на свободния пазар. Съответно, намаляването на износа по правило не оказва голямо влияние върху отбранителната способност и способността за демонстриране на военна сила“, обобщава експертът.