Рекордни горещини засягат отново Европа, а все повече екстремни метеорологични явления разтърсват света. Изправена пред новия и все по-драматичен проблем с климата, световната икономика е в стресово състояние.
Няма съмнение, че климатичните промени ще доведат до сериозни катаклизми. Икономическите последствия от това, което според експертите, може да се превърне в нова ера на рекордни горещини, ще бъдат мащабни.
Промишленостите, от строителството, до производството, селското стопанство, транспорта и застраховането – всички се подготвят за промяна в начина, по който правят бизнес, тъй като заради климатичните промени дните с висока температура стават по-скоро в рутина, отколкото в рядкост.
Експерти и анализатори вдигнаха тревога пред какво ще се изправят идните поколения: екстремно високите температури ще направят истинска революция в световната икономика.
Как рекордната горещина трансформира икономиката?
Учените са пределно ясни за факта, че екстремните метеорологични събития, включително горещите вълни, ще стават все по-чести и интензивни.
Средните температури през юли в глобален план вече надхвърлиха с поне 1,1% прединдустриалните нива и части от САЩ, Европа и Азия бяха направо задушени от топлинни куполи (атмосферно явление от маса от сух и горещ въздух, който се запазва за дълго време над дадена област, остава неподвижен и създава купол, който поддържа топлина на повърхността на тази територия – бел.ред). Рекордни максимални температури бяха отчетени в различни краища на света – от Китай до Италия. Заради тази жега възникват много проблеми – от горски пожари и суши до смъртни случаи, свързани с дехидратация и топлинен удар.
Бизнесмени и политици пресмятат цената на затворените компании и по-слабата производителност. Проучване, публикувано миналата година от учени от колежа „Дартмут“, е установило, че горещите вълни са стрували на световната икономика близо 16 трлн. долара за 21 години от 90-те години.
Екстремните горещини „убиват растежа ни“, заяви Кати Бауман МакЛеод, директор на Центъра за устойчивост на фондация „Адриен Аршт-Рокфелер“ към Атлантическия съвет и „дърпат надолу икономиките ни метрото не се движи, ресторантите са принудени да затворят, тъй като за персонала в кухнята е твърде горещо“.
От друга страна служителите имат „свещеното“ право да бъдат защитени на работното си място, за да не колабират по време на работа заради твърде високите температури, макар и с цената на загубени приходи. През идните десетилетия икономиките ще трябва да се приспособят към все по-екстремните температури и да смекчат рисковете и неудобствата, които ще донесат със себе си, пише италианското издание „Трейдингвю“.
Твърде горещо за работа
Една от основните причини, заради които екстремната горещина представлява икономическа заплаха е, че затруднява работата. Високите температури вървят ръка за ръка с ниска производителност.
Едно проучване на Международната организация на труда (МОТ) прогнозира, че до 2030 г. над 2% от общия брой работни часове годишно в света ще бъдат загубени или заради горещините или заради това, че служителите работят, но с по-бавен темп.
„Близо 200 млн. души в градовете са изложени на риск от прекомерна жега, като броят им може да нарасне 8 пъти до 2050 г.“, според Сахин Бойт, директор за климатичната устойчивост в С40 (глобална мрежа кметове на водещи световни градове, целящи да се борят с климатичните кризи – бел.ред).
Според МОТ работещите на открито, най-вече в секторите на селското стопанство и строителството, са изложени на най-висок риск от смърт, наранявания и намаляване на производителността заради излагането на жегата.
Между 1992 г. и 2016 г. 285 работници в строителството в САЩ са починали заради причини, свързани с жегата, или 1/3 от общия брой професионалисти, намерили смъртта си заради прекомерно излагане на високи температури, според МОТ.
Тези, които работят на закрито, също са изложени на риск, предвид това, че горещите вълни стават все по-често явление. Сред тях са 66 млн. души в текстилния сектор, често работещи във фабрики и работилници без климатик.
След като канадската провинция Британска Колумбия преживя гореща вълна през 2021 г., свързаните с жегата инциденти на работното място, изискващи обезщетение, са нараснали със 180% спрямо средно от предишните 3 години.
„Влиянието на екстремната горещина върху служителите се превръща във въпрос на човешки права“, според Шуро Дасгупта, икономист в областта на екологията, работещ в Италия. Той настоява за по-сериозни мерки за защита на работното място. „Правото на здравословна и безопасна работна среда се нарушава и правителствата трябва да се намесят“, според експерта.
Производствени сектори, най-застрашени при горещина
Освен за въздействието на екстремната горещина върху служителите им, промишленостите са принудени да мислят и за „по-екзистенциални въпроси“ – като къде да разположат производството си и как да работят.
Строителната промишленост е сред секторите, които може да се нуждаят от радикално преструктуриране, заяви Дейзи Рис-Евънс от Института за покупки и снабдяване Chartered.
Екстремните метеорологични условия влияят не само на работата на строителните площадки, но увреждат и използваните материали. Стоманата може да се изкриви при горещи условия, а работата с бетона е затруднена, тъй като се втвърдява по-бързо, а това го прави по-податлив на напукване и засяга здравината и издръжливостта му.
„Всичко това води до допълнителни разходи за отрасъла. Компаниите, които трябва да пренаредят материалите, често се оказват в битка с други фирми, купуващи стоки и това води до скок на цените, твърди Рис-Евънс...
Междувременно водните ресурси също са подложени на натиск при период на много високи температури, огромен проблем за промишления сектор, нуждаещ се от вода за охлаждане и транспорт.
След това идва рискът за инфраструктурата, като топлинният стрес съкращава живота ѝ, според Дейвид Карлин от Финансовата инициатива към Програмата за опазване на околната среда на ООН. Това се отнася за всичко – от жп релси до пътища и летища.
В сектора на селското стопанство екстремната горещина може да доведе до спад на реколтата, съпроводен с ръст на цените и хранителна несигурност. САЩ например губят приходи за около 720 млн. долара от най-важната си култура – царевицата заради прекомерните жеги, според доклад на „Аршт-Рокфелер“. Тези загуби ще достигнат 1,7 млрд. долара до 2030 г.
Загубите за застрахователните компании от свързаните с жегите природни катастрофи или щети върху имоти от горски пожари са били 46,4 млрд. долара през 5-те години до 2022 г. спрямо 29,4 млрд. долара през предходните 5 г., според данните на швейцарската презастрахователна компания Swiss Re.
Икономическата битка на бъдещето е приспособяването към високите температури
След няколко поколения хората ще трябва да намерят нови начини да се приспособят към променящата се околна среда на фона на покачващите се температури. И тъй като очевидно климатът се променя драматично, световната икономика трябва да намери ефективни и далновидни решения, за да остане продуктивна.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как глобалното затопляне застрашава милиони работници по света?
Рекорд: Миналият юни е бил най-горещият месец в световен мащаб
Светът е на прага на най-горещия период в историята си
2 млрд. души по света са застрашени от смъртоносни жеги в следващите десетилетия
Коментари