Докато цените на Запад се покачваха след нахлуването на Русия в Украйна, Владимир Путин беше достатъчно уверен в силата на собствената си икономика и си позволяваше да действа смело.
Миналото лято руският лидер заяви, че тези, които обвиняват действията му за инфлацията, "не знаят да четат и пишат". Дванадесет месеца по-късно Путин може би няма да е в настроение да си подава носа пред САЩ и Европа.
Докато на Запад инфлацията постепенно намалява почти навсякъде, в Русия инфлацията се покачва, пише британското издание The Telegraph, цитирано от Yahoo Finance.
Официално инфлацията в Русия все още е доста под целевото равнище. Миналата седмица обаче Руската централна банка повиши банковия лихвен процент с цял процентен пункт до 8,5% в знак на нарастваща тревога от повишаването на цените.
Това беше първата интервенция на банката от повече от година насам. Политиците в Москва обясниха решението си с предупреждението, че инфлацията се ускорява.
Натискът се засилва на няколко фронта: рублата поевтиня, увеличавайки цената на вноса; свитият пазар на труда води до висок ръст на заплатите; правителствените разходи допълнително увеличават търсенето, докато санкциите ограничават предлагането.
След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна инфлацията в Русия се повиши, а след това рязко спадна. През април потребителските цени нарастват с 2,3% - приблизително половината от целевия темп на централната банка от 4%.
Сега числата отново се повишават. През юни индексът на потребителските цени се повиши до 3,3%. Този път е много по-вероятно ръстът на цените да бъде устойчив.
Първоначално инфлацията спадна, защото разходите на домакинствата бяха свити, казва Лиъм Пийч, старши икономист за развиващите се пазари в Capital Economics. В същото време бумът в цените на енергията увеличи търговския излишък на Русия и укрепи рублата. Това от своя страна намали разходите за внос.
Путин: Руската икономика се представя по-добре от очакваното
"Сега много от тези фактори се обърнаха", казва Пийч. "В икономиката има много закъсняло търсене, но сега то се сблъсква с доста сериозни ограничения в предлагането. Правителствените разходи, които се прибавиха към това, а сега и слабостта на рублата, са доста токсична комбинация за инфлационната динамика в Русия."
Инфлацията засега остава едноцифрена. Но заплахата от хиперинфлация - екстремен сценарий, при който цените се повишават с повече от 50% месечно, витае в Москва.
"Очевидно е, че това може да се случи в Русия", казва Тимъти Аш, асоцииран сътрудник в програмата "Русия и Евразия" в Chatham House. "Погледнете 90-те години на миналия век. Това се е случвало и преди."
След разпадането на Съветския съюз инфлацията се покачи до 1500%, тъй като държавният контрол върху цените беше премахнат, а "шоковата терапия" доведе до бързото въвеждане на западните пазарни сили.
В крайна сметка днес хиперинфлацията не изглежда вероятна.
"При хиперинфлационен сценарий става дума за сценарий в стил край на режима", казва Аш. "Това е точката на колапс, когато икономиката се срива.
"Има няколко неща, които трябва да се оправят, но колкото по-дълго продължава войната, да кажем три години напред, вероятността става все по-голяма."
Хиперинфлацията може да се появи, ако продължителната политическа нестабилност предизвика срив на валутата, в същото време, когато санкциите и спадащите цени на суровините засегнат националните приходи, казва той.
Дори ако тази ситуация бъде избегната, цените в Русия са на път да се покачат.
"Тъй като в момента руската икономика е по-ограничена в предлагането, отколкото когато и да било от началото на войната, мисля, че е само въпрос на време инфлационният натиск да се ускори", казва Пийч.
Руската централна банка предупреди, че до края на тази година инфлацията ще се повиши до ниво, достигащо между 5% и 6,5%. Capital Economics очаква, че до следващата година индексът на потребителските цени ще се увеличи повече от два пъти.
Производствената инфлация ще бъде още по-екстремна: Capital Economics очаква, че тя ще нарасне от 0,5% през юни до 20,3% до януари.
Инфлацията може би вече е по-лоша, отколкото показват правителствените данни.
Аш казва: "Очевидно е, че те я подценяват. Така че трябва да си зададем въпроси относно това. Те публикуват много по-малко данни."
Защо санкциите не са най-големият проблем за икономиката на Русия?
Инфлацията в Русия ще нараства, смятат анализатори;
Снимка: iStock
Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета "Джон Хопкинс", познат у нас с ролята му в създването на валутния борд, твърди, че годишната инфлация в Русия вече е 60%.
Ханке използва алтернативен метод за проследяване на инфлацията, основан на паритета на покупателната способност - теория, според която един продукт трябва да има еднаква цена в две страни, когато се сравнява в една и съща валута. Методът на Ханке проследява цените на всички стоки и услуги, а не използва "кошница" от представителни стоки.
Поради това той е по-всеобхватен, но е и по-тясно свързан с валутните курсове. Този подход може да бъде ограничен за изолирани икономики като Русия, където вносът съставлява само 18% от БВП, казва Татяна Орлова от Oxford Economics.
Ханке твърди, че правителствените разходи в Русия означават, че високата инфлация е неизбежна.
"Инфлацията винаги и навсякъде е парично явление, а руското парично предлагане бързо се ускорява от ноември 2021 г. насам", казва Ханке.
Призракът на хиперинфлация означава, че централната банка вероятно ще предприеме твърди и бързи действия за справяне с инфлацията.
Пийч казва: "Ако се върнем назад към руската история, инфлацията наистина е зло в Русия. Тя е единственото нещо, което политиците искат да победят на всяка цена."
Според него лихвените проценти в Русия вероятно ще се повишат до 10 или 12% до края на годината.
Като развиващ се пазар Русия има много по-ниски нива на дълг в частния сектор. Много по-малко домакинства имат ипотеки или големи заеми. Това означава, че са необходими по-големи увеличения на лихвените проценти, за да се постигне същият ефект върху разходите и инфлацията, казва Пийч. Лихвен процент от 7% е "неутрален".
Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?
Ниските нива на задлъжнялост означават, че руските домакинства ще понесат по-малко непосредствена болка от лихвените проценти от 12%, отколкото хората в Обединеното кралство. Въпреки това все още ще има цена, която трябва да се плати.
Според Пийч разходите за държавни заеми вече са изключително високи, като доходността на 10-годишните руски облигации в местна валута е 11%.
Увеличаването на банковия лихвен процент ще доведе до повишаване на разходите за обслужване на държавния дълг. Ако инфлацията достигне 8%, доходността по държавния дълг вероятно ще се повиши до около 14%, казва Пийч, което ще окаже допълнителен натиск върху държавната хазна.
При този сценарий е вероятно да се повишат данъците за най-печелившите сектори на икономиката, а Кремъл ще се стреми да съкрати бюджетите, за да избегне спираловидното нарастване на разходите по дълга, казва той. Руското правителство вече започна да повишава данъците върху банковия сектор и намали разходите на някои региони с 10%.
Високите лихвени проценти ще се отразят негативно и на нефинансовите корпорации, като например минните, петролните и газовите компании, които имат дългове. Тези предприятия също са в сектори, в които приходите вече са подложени на натиск поради ниските цени на енергията и санкциите.
С напредването на войната в Украйна по-високите лихвени проценти за справяне с инфлацията изглеждат все по-вероятни.
Ханке казва: "Когато става въпрос за инфлация в Русия, тя се покачва нагоре, нагоре и надалеч".
Източник: The Telegraph/Yahoo Finance
Защо много западни компании продължават да правят бизнес в Русия?
Защо хаосът в Русия може да предизвика проблеми за световната икономика
Има ли как Европа да използва замразените руски активи, за да плати за възстановяването на Украйна?
Коментари