Очаква ни напълно различна икономика след коронавируса

Възстановяването на икономиката след пандемията е сложна задача, която може да прерасне в истинско предизвикателство. Правилният фокус на фискалните стимули е подкрепата за фирмите, които не могат да работят по време на пандемията, за да се защитят работните места. В няколко европейски държави до този момент помощта от този вид достигна около 10% от БВП. Но тъй като ограниченията постепенно се вдигат, необходимостта от фискална подкрепа ще намалее.

Сега трябва да се обърне внимание на преразпределението на капитала и труда. Повече от десетилетие изключителните монетарни стимули не успяха да генерират растеж в индустриализираните икономики. В някои сектори се натрупа излишен капацитет, създавайки все по-голям брой зомби компании. Как ще се промени светът след коронавируса 

Като цяло инвестициите бяха недостатъчни, за да поемат глобалните спестявания. Тази "трайна стагнация" не отговаря на мащабните парични и фискални стимули. Необходимо е преразпределение на ресурси за премахване на излишния капацитет в сектори, които са се разширили твърде много и за насърчаване на инвестициите в сектори с неизползвани инвестиционни възможности.

Това пише в коментар за Bloomberg Мървин Кинг – изтъкнат британски икономист, преподавател в London School of Economics и управител на Английската централна банка от 2003 до 2013 г.

Ниските или дори отрицателни лихвени проценти позволиха на зомби компаниите да оцелеят. А инвестициите в индустриализирания свят са слаби. През десетилетието след финансовата криза брутните инвестиции като дял от БВП спаднаха с два процентни пункта в икономиките от Г-7. В Китай делът на инвестициите в БВП скочи с над 7 процентни пункта до неустойчивите 44,8%.

Тъй като отделянето между икономиките на САЩ и Китай продължава – като Китай все още се нуждае от внос на висококачествени полупроводници, а САЩ ограничават трансфера на технологии към китайски компании – проблемът на свръх спестяванията в Китай и прекомерното потребление в САЩ си остава. Делът на потреблението на домакинствата в БВП на Китай е спаднал от над 65% през 1952 г. до под 39% през 2019 г. Заплатите са умишлено задържани, за да се запази конкурентоспособността на износа.

Избягването от капана на ниския растеж не е същото като изкачването от кейнсианския спад. То изисква различни мерки – по-специално преместване на ресурси от един компонент на търсенето към друг, от един сектор към друг и от една фирма към друга. Всичко това беше така преди идването на Covid-19, но пандемията го подчерта по два начина.

Първо, както фирмите, така и правителствата осъзнаха, че устойчивостта е също толкова важна, колкото и ефективността. Оцеляването е важно. Научихме този урок по отношение на банковата система по време на финансовата криза, но не го приложихме другаде. Устойчивостта на здравната система, рисковете, породени от системите за доставка just-in-time, и податливостта на икономиките към затваряне на границите сочат, че икономическата дейност ще бъде организирана по различен начин в бъдеще.

Второ, моделът на търсене за редица услуги – от въздушен транспорт до туризъм и развлечения – ще се промени по начини, които днес е невъзможно да се предвидят. Ще има период на проби и грешки, преди да се спрем на нов модел за харчене и производство. Светът ще плаща живота си на кредит с инфлация

Извършването на такава промяна ще изисква много по-широк набор от политики, отколкото простото стимулиране на съвкупното търсене. Отговорът далеч надхвърля паричната и фискалната политики и обхваща валутните курсове, реформите от страна на предлагането и мерките за коригиране на неустойчиво високите или неустойчиво ниските национални спестовни нива. Нека фокусираме дебата върху това как бихме могли да повишим инвестициите и да ускорим това необходимо преразпределение.

Политиците са оптимисти. Централните банкери не са. Те знаят, че всичко си има и обратна страна. С възстановяването тези, които смятат, че монетарните и фискалните стимули ще върнат силната световна икономика, ги чака разочарование. Конвенционалната макроикономическа политика не може да коригира лошото структурно разпределение. Изискват се по-широкообхватни и амбициозни политики, които ще бъдат сложни и трудни за изпълнение. Може да кажете, че се нуждаем от дързостта на песимизма.