Със 122 милиона души е нараснал броят на хората в света, изправени пред глад, от 2019 г. заради пандемията и многобройните метеорологични шокове и конфликти, включително войната в Украйна, според най-новия доклад „Състояние на продоволствената сигурност и храненето в света“ (SOFI), публикуван вчера съвместно от 5 специализирани агенции на ООН, пише БТА.
Ако тенденциите се запазят, целта за устойчиво развитие, насочена към елиминиране на глада до 2030 г., няма да бъде постигната, предупреждават Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), Международният фонд за развитие на селското стопанство (IFAD), Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ), Световната здравна организация (СЗО) и Световната продоволствена програма (WFP).
Изданието на доклада от 2023 г. разкрива, че между 691 и 783 млн. души са били изправени пред глад през 2022 г., със среден диапазон от 735 млн. Това е увеличение от 122 млн. души спрямо 2019 г., преди пандемията от COVID-19.
Въпреки че броят на гладуващите в световен мащаб е останал без промяна между 2021 г. и 2022 г., има много места в света, изправени пред задълбочаващи се хранителни кризи. Напредък в намаляването на глада има в Азия и Латинска Америка, но гладът още нараства в Западна Азия, Карибите и всички подрегиони на Африка през 2022 г. Африка остава най-засегнатият регион, като 1 на всеки 5 души е бил изправен пред глад, или над 2 пъти повече от средното за света.
„Има региони, които са напът да постигнат някои цели в областта на храненето до 2030 г., но като цяло се нуждаем от интензивни и незабавни глобални усилия за спасяване на Целите за устойчиво развитие. Трябва да изградим устойчивост срещу кризите и сътресенията, които водят до продоволствената несигурност – от конфликтите до климата“, заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш чрез видеосъобщение на представянето на доклада в централата на ООН в Ню Йорк.
Ръководителите на 5-те агенции на ООН пишат в предговора на доклада, че според прогнозите почти 600 млн. души все още ще бъдат изправени пред глад през 2030 г., а основните двигатели на продоволствената несигурност са нашето „ново нормално“.
Отвъд глада
Ситуацията с продоволствената сигурност и изхранването остава мрачна през 2022 г. Докладът установява, че около 29,6% от световното население, или 2,4 млрд. души, не е имало постоянен достъп до храна, измерено чрез разпространението на умерена или тежка продоволствена несигурност. От тях 900 млн. души са били изправени пред сериозна продоволствена несигурност.
Междувременно възможностите на хората за достъп до здравословен начин на хранене се е влошил в целия свят: над 3,1 млрд. души в света – или 42% - не могли да си позволят здравословна диета през 2021 г. Това е увеличение от 134 млн. души спрямо 2019 г.
Милиони деца под 5-годишна възраст продължават да страдат от недохранване: през 2022 г. 148 млн. деца под 5-годишна възраст (22,3%) са изостанали в растежа, 45 млн (6,8%) са били с тегло под нормата, а 37 млн. (5,6%) – с наднормено тегло.
Наблюдава се напредък при децата, се хранят само чрез кърмене, като 48% от бебетата под 6-месечна възраст се възползват от практиката, което е близо до целта за 2025 г. Въпреки това ще са необходими по-съгласувани усилия за постигане на целите за борба с недохранването до 2030 г.
Нови доказателства: урбанизацията води до промени в хранително-вкусовите системи
Докладът разглежда и повишената урбанизация като „мегатренд“, засягащ това как и какво ядат хората. Тъй като почти 7 от всеки 10 души се очаква да живеят в градове до 2050 г., правителствата и други институции, работещи за справяне с глада, продоволствената несигурност и недохранването, трябва да се стремят да разберат тези тенденции на урбанизация и да ги вземат под внимание при изготвянето на своите политики.
Простата концепция за разделение между селските и градските райони вече не е достатъчна, за да се разберат начините, по които урбанизацията оформя хранително-вкусовите системи. Нужна е по-сложна концепция за връзката „селско-градско“, като се имат предвид и степента на свързаност, която хората имат, и видовете връзки между градските и селските райони.
За първи път това развитие е документирано систематично в 11 държави. Докладът илюстрира, че покупките на храна са сериозни не само сред градските домакинства, но и в селско-градската среда, включително за хората, които живеят далеч от градските центрове. Новите констатации показват и как потреблението на силно преработени храни също се увеличава в крайградските и селските райони на някои страни.
За съжаление, се запазват неравенствата от териториална гледна точка – продоволствената несигурност засяга повече хората в селските райони. Умерената или тежка продоволствена несигурност е засегнала 33% от възрастните в селските райони, и 26% в градските зони.
Недохранването на децата също показва специфики според това дали живеят в градове или села: разпространението на забавянето на растежа при децата е по-високо в селските райони (35,8%), отколкото в градските (22,4%). Отслабването е по-разпространено в селските райони (10,5%), отколкото в градските (7,7%), докато наднорменото тегло е по-разпространено в градските райони (5,4%) спрямо селските (3,5%).
Докладът препоръчва, че за ефективно насърчаване на продоволствената сигурност и изхранването, политическите интервенции, действия и инвестиции трябва да се ръководят от всеобхватно разбиране на сложната и променяща се връзка между селски и градски райони и хранително-вкусовите системи.
Докладът
„Състоянието на продоволствената сигурност и храненето в света“ е годишен доклад, който от 1999 г. наблюдава и анализира напредъка на света към прекратяване на глада, постигане на продоволствена сигурност и подобряване на храненето. Предоставя задълбочен анализ на ключовите предизвикателства за постигането на целите в контекста на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие. Докладът е насочен към широка аудитория, като политици, международни организации, академични институции и обществеността.
Тазгодишната тема е в съответствие с „Новия дневен ред за градовете“ на Общото събрание на ООН и ще допълва и насочва дискусиите на политическия форум на високо равнище през 2023 г. – най-вече за устойчивите градове и общности и особено по време на 3-дневния министерски формат на форума, който ще се проведе от 17 до 19 юли 2023 г. и в навечерието на Срещата на върха за целите за устойчиво развитие през септември.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Проблемът с недостига на храна става все по-сериозен. Задава ли се глад?
Задава се глад: На кои страни ще се отрази най-зле спирането на зърнената сделка?
Кризата с храните ще се изостри, милиони са заплашени от глад
Коментари