Коронавирусът донесе невиждан икономически срив в Турция

Турската икономика отбеляза рекорден срив. Въпреки мерките, предприети от управляващите. Подобен спад не е имало от 1998 г. насам, откогато в страната се правят подобни проучвания, пише Deutsche Welle.

Кризата с коронавируса предизвика невиждан досега срив на икономическата конюнктура в Турция. По данни на турската статистическа служба (TurkStat), през второто тримесечие БВП е намалял с 11% спрямо първите 3 месеца на 2020 г. Това е най-големият спад, регистриран от 1998 г. насам, откогато в страната се правят подобни проучвания.

Спрямо второто тримесечие на миналата година е отчетен спад с 9,9%. Този срив е сериозен, но всъщност се очакваше дори още по-лошо развитие. Опасенията бяха за спад в БВП от 10,7%. Така излиза, че Турция все пак е по-слабо засегната от други страни с бурно развиващи се икономики.

Проблемите на Турция

Страната страда особено силно от намаления приток на чужди туристи. Заради ограниченията за пътуване, предизвикани от пандемията, в Турция пристигнаха значително по-малко чужденци, отколкото през последните години.

Силно засегнато от пандемията е и производството на автомобили и автомобилни части, отбелязва Handelsblatt и припомня, че Турция е петият най-голям производител в тази сфера в Европа. Само през 2019 г. от турските поточни линии слязоха 1,5 млн. нови автомобили, а 30 от 50-те водещи доставчици на автомобилни части произвеждат именно в Турция.

Проблемът се крие в това, че 80% от експорта в тази сфера са предназначени за Европа. А там в момента се продават значително по-малко нови автомобили от обичайното. В резултат на това значително расте натискът за понижаване на цените на произведената в Турция продукция. "Конкуренцията между производителите ще стане убийствена", предрича пред Handelsblatt Алпер Канджа, председател на Съюза на доставчиците на автомобилни части (Таysad).

Спасителните мерки не помагат

Турция се опита да смекчи последствията от пандемията с увеличаване на държавните разходи, с по-либерална парична политика и програми за кредитиране. Но политиката на евтините пари постави националната валута под силен натиск. Турция полита към нова валутна криза

Поради съчетанието от относително ниски лихви и висока инфлация, реалният лихвен процент, който е важен за инвеститорите, се движи в минусовата сфера. Това води до отлив на чуждестранни капитали, от които Турция силно се нуждае.

За да увеличи привлекателността на турската лира, Централната банка би могла да повиши основния лихвен процент. Президентът Ердоган обаче нееднократно се е обявявал за "враг на лихвите".

Въпреки огромното обезценяване на лирата, Централната банка остави основния лихвен процент на ниво от 8,25 на сто. Преди това основната лихва бе намалявана почти в продължение на година от 24% до сегашното ѝ ниво, с цел да се съживи стопанската конюнктура.