Българските домакинства и през 2023 г. са били една от най-слабите възможности за потребление на стоки и услуги в рамките на целия ЕС, като т.нар. „фактическо индивидуално потребление“ (AIC) беше с 27% под средното за блока (или 73% от средноевропейското ниво). За разлика от това в Люксембург е бил с 38% над средноевропейското (или 138% от осредненото ниво), сочат данните на официалната европейска статистика Евростат.
Действителното индивидуално потребление (AIC) на глава от населението, изразено в стандарти на покупателната способност (PPS), варира през 2023 г. от 70% (в Унгария) до 138% (в Люксембург) от средното ниво за страните членки.
AIC включва всички стоки и услуги, които домакинствата използват, независимо дали са купени и платени от домакинствата директно, от правителството или от нестопански организации. Индикаторът AIC е измерител на материалното благосъстояние на домакинствата, като данните на Евростат се основават на преразгледания паритет на покупателната способност (PPS), както и на последните данни за БВП за глава от населението на всяка страна члена на ЕС.
Графика: Евростат
През 2023 г. 9 страни членки са имали ниво на „фактическото индивидуално потребление“, което е било над средното за ЕС, а при останалите 18 е било в и под средноевропейското ниво.
Най-високи нива на AIC на глава от населението са отчетени в Люксембург (с 31% над средното за ЕС), следва Германия (18% над средното ниво) и Австрия и Нидерландия (с по 17% над средното). Нива над средноевропейските са регистрирани и в Белгия, Дания, Франция, Финландия и Швеция, като при тези държави фактическото индивидуално потребление се движи между 7% и 15% над средното ниво за ЕС, а в Италия нивото отговаря на средноевропейското.
В останалите страни членки действителното потребление на глава от населението през 2023 г. е било по-ниско от средноевропейското, като по този показател България заема предпоследната позиция с възможности за потребление, които са били 73% от осредните за ЕС. В тази статистика нашата страна се представя по-добре единствено спрямо Унгария, където фактическо индивидуално потребление през миналата година беше с 30% под средното за ЕС (или 70% от средноевропейското).
Графика: Евростат
Същевременно България е на дъното в класацията на Евростат за БВП на глава от населението, измерен чрез стандарта на покупателната способност (PPS). Трябва да се има предвид, че индикаторът PPS е изкуствена парична единица, която елиминира разликите в ценовите нива между отделните държави. Така с една единица PPS се купува еднакво количество стоки и услуги във всички страни членки на ЕС.
Този показател нашата страна е с 36% под средноевропейското ниво, като и тук Люксембург оглавява класацията за 2023 г. със 139% над средното за ЕС ниво, следван от Ирландия (с 111% над средното ниво) и Нидерландия (с 30% над средното ниво). На другия полюс с най-нисък БВП на глава от населението освен България са Гърция (с 33% под средното за съюза ниво) и Латвия (с 29% под средното ниво).
Източник: Евростат
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
БВП на България бележи ръст през първото тримесечие на годината
Ръстът на БВП на България се забавя през 2023 година
БВП на България продължава да нараства през четвъртото тримесечие на 2023 г., но с все по-бавен темп
БВП на България нараства с 1,8% през третото тримесечие на 2023 г.
Коментари