България ще получи 29 млрд. евро в рамките на седгодишната финансова рамка на бюджета на ЕС (2021 – 2027), стана ясно от думите на премиера Бойко Борисов рано тази сутрин.
Откъде обаче ще дойдат тези пари? Съгласно записаното в споразумението между лидерите на страните-членки на ЕС, Европейската комисия ще има правото да излиза на финансовите пазари и, образно казано, да тегли заеми от тях – но при определени, разписани ограничения. Нетната заемна активност ще продължи най-малко до края на 2026 година. А връщането на тези заеми ще е до 31 декември, 2058 година.
Всъщност, с тегленето на финанси от международните пазари, се осигуряват парите както за безвъзмездно харчене (т.нар. грантове), чийто общ размер е 390 млрд. евро, така и тези, които ще се дават под формата на заеми на страните-членки (360 млрд. евро). Годишно ще се връщат най-много 7,5% от размера на безвъзмездното харчене за съответните 365 дни.
Освен това, в някои моменти ЕК ще може да иска от страните-членки да отделят повече собствени пари, но само временно и това ще бъде компенсирано.
Де факто, за директно възстановяване на ефектите от коронакризата са предвидени 672,5 млрд. евро (RRF), от които 312,5 млрд. евро са безвъзмездни, а 360 млрд. евро са под формата на заемите. Другите безвъзмездни пари отиват към други направления – например 7,5 млрд. евро за развитие на регионите. А 70% от безвъзмездните грантове ще бъдат дадени в периода 2021 - 2022 година – останалите 30% ще бъдат отпуснати до края на 2023 година. Максималният обем на гранта не може да е над 6,8% от БВП на съответната държава.
Как ще се отпускат грантове? ЕК ще създаде наръчник, в който основните критерии за даване на пари безвъзмездно ще са следните - ще се гледа загубата в реален БВП през 2020 година и натрупаната (кумулативната) загуба на БВП за периода 2020 – 2021 година, като изчисленията ще бъдат направени до 30 юни, 2022 година. А първоначално отпуснатите средства по RRF ще бъдат платени през 2021 година и ще са 10%. Страните-членки трябва да подготвят национални планове за възстановяване, с платформи за реформи и икономически дневен ред за периода 2021 – 2023 година. Тези планове може да бъдат ревизирани през 2022 година.
ЕК ще оцени всеки план в рамките на 2 месеца след подаването му, а одобрение на съответния план ще се дава от Европейския съвет, с квалифицирано мнозинство при гласуването. ЕК трябва да даде и оценка дали даден план за възстановяване се изпълнява задоволително - с междинни доклади. Ако някоя друга страна-членка счете, че има сериозно отклонение от изпълнението на одобрените цели в даден план, тя може да отнесе въпроса до Европейския съвет и той до 3 месеца да го обсъди. При това положение ЕК спира процедурата по одобрение на съответния план в тримесечния срок, но след това може и да я поднови, дори да няма още решение за наложено вето - поне засега, зависи дали тук няма да има промяна по настояване на Европейския парламент и предвид намерението на холандския премиер Марк Рюте да се обърне към него. А финансовите интереси на ЕС ще бъдат защитавани съгласно чл. 2 от Договора за ЕС. Той гласи следното: "Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете".
На практика, нов механизъм за защита на върховенството на правото следва да бъде разработен само от ЕК, а държавите-членки трябва да вземат решение за евентуална санкция за нарушения с мнозинство от две трети. Съгласно предвидения механизъм всяка евентуална мярка за преустановяване или намаляване на европейското финансиране заради нарушения на правовата държава ще трябва да бъде одобрена от квалифицирано мнозинство от страни-членки (55 процента от държавите с 65 процента от населението на Европейския съюз). Това се смята за сериозно препятствие, поради което по първоначалните оценки на експертите санкции са малко вероятни. Очевидно следва да е достатъчен следният ангажимент за защита на независимостта на съдилищата: "Европейският съвет подчертава значението на спазването на принципа на правовата държава."
Сега, когато правителствата са се съгласили, програмите за разход трябва да бъдат бъдат узаконени - и Европейският парламент трябва да се съгласи. Германските министри ще ръководят срещите на своите колеги от ЕС, а Германия ще преговаря с Европейския парламент. Те вероятно ще бъдат трудни, защото много депутати се нуждаят от ефективен механизъм за върховенство на закона и големи разходи за бъдещи въпроси.
Парламентите в 27-те държави от ЕС също трябва да одобрят с новостта, че ЕК може да направи заеми в голям мащаб. Това трябва да приключи до декември, за да могат парите да потекат без забавяне през новата година, посочва БГНЕС експертен анализ на Deutsche Welle.
Повече подробности за спасителния пакет - ТУК!
Коментари