Реалният растеж на българската икономика през тази година ще се забави до 1%, спрямо ръст от 3.4% през предходната 2022 година. Това прогнозират от Българската народна банка в редовното си издание "Макроикономическа прогноза", публикувано на сайта на институцията. Прогнозата представлява повишение на очакванията за реален ръст на брутния вътрешен продукт на страната през тази година, тъй като в прогнозата на БНБ от началото на тази година, се очакваше ръст на БВП от едва 0.4% за 2023 година.
"Ревизията в посока по-висок растеж на реалния БВП през 2023 г. е в размер на 0.6 процентни пункта и се дължи главно на прогнозирания по-малък отрицателен принос на нетния износ и на по-голямото нарастване на частното потребление.", посочват от БНБ.
"През 2023 г. очакваме растежът на реалния БВП да се забави съществено – до 1.0% спрямо 3.4% през 2022 г., което ще се определя най-вече от прехода от положителен към отрицателен принос на изменението на запасите в икономиката. Други фактори, които ще ограничават нарастването на икономическата активност в страната през 2023 г., са прогнозираното понижение на правителственото потребление в реално изражение, както и очакваното съществено забавяне на растежа на износа на стоки. За по-бавния растеж на износа на стоки ще допринасят както по-ниският растеж на външното търсене, така и специфични за България фактори.", пише в прогнозата.
МВФ намали сериозно очакванията за ръста на БВП в България
Според БНБ, фактор, който ще продължи да подкрепя в най-голяма степен икономическата активност през 2023 г., е очакваното нарастване на частното потребление. Инвестициите в основен капитал също се предвижда да допринасят положително за растежа на реалния БВП в съответствие със заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на усвояване на средства от ЕС.
"Очакваме растежът на реалния БВП да се ускори до 3.2% през 2024 г., най-вече под влиянето на по-слабо отрицателните приноси на изменението на запасите и нетния износ, и до 4.1% през 2025 г. поради очаквано ускоряване на растежа на инвестициите.", пише в документа.
Според БНБ, перспективите пред растежа на външното търсене на български стоки и услуги през 2023 г. се подобриха спрямо прогнозата от декември 2022 г. поради намаляването на рисковете от недостиг на енергийни доставки в Европа и наблюдаваното през последните месеци значително понижение на цените на енергийните суровини.
Икономическият растеж на България се сви наполовина през 2022 година
"Допусканията предполагат растежът на външното търсене на български стоки и услуги да се забави спрямо 2022 г. (6.6%) до 3.3% през 2023 г. и 2024 г. и до 3.5% през 2025 г. Според очакванията на пазарните участници, през 2023 г. цените в евро на международните пазари на всички основни групи суровини и особено на енергийните продукти ще се понижат спрямо предходната година, но повечето цени ще останат по-високи в сравнение с 2021 г. Допусканията предполагат, че през 2024 г. цените в евро на важните за България суровини ще се стабилизират, а през 2025 г. ще нараснат средно с около 2.5%, водени от неенергийните суровини. Очакванията на пазарните участници за краткосрочните лихвени проценти в еврозоната са за повишение до третото тримесечие на 2023 г., последвано от постепенно понижение през останалата част от прогнозния хоризонт.", посочват от БНБ.
Инфлация
Според прогнозата на БНБ, годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да следва тенденция към плавно забавяне и да възлезе на 5.6% в края на 2023 г. (в сравнение с 14.3% в края на 2022 г.), а средногодишната инфлация да бъде 8.8%. Забавянето на инфлацията се предвижда да бъде резултат главно от поевтиняването на енергийните продукти и от формирането на базов ефект при другите основни групи стоки и услуги, при които в условията на запазващо се силно потребителско търсене се очаква фирмите да продължат да проявяват ниска склонност за пренасяне на понижението на международни цени на основни селскостопански и енергийни суровини (петрол, природен газ и електроенергия) върху крайните потребителски цени.
Политическата нестабилност влошава икономическата прогноза за България
"Нарастването на разходите за труд на единица продукция се предвижда да продължи да бъде силен проинфлационен фактор. В резултат на това прогнозата за средногодишната базисна инфлация през текущата година е тя да се ускори спрямо 2022 г., като групата се очаква да има най-висок положителен принос за общата инфлация в края на 2023 г., следвана от групите на храните и стоките и услугите с административно определяни цени. В съответствие с техническите допускания за динамиката на цените на петрола и храните на международните пазари очакваме темпът на растеж на ХИПЦ да се забави до 3.4% в края на 2024 г. и да възлезе на 3.0% в края на 2025 г. В средносрочен план очакваме положителният принос на базисните компоненти за общата инфлация да остане значителен.", пише в прогнозата.
Рискове
Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2023 г., докато за 2024 г. и 2025 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий, сочи прогнозата.
"Рисковете за реализиране на по-ниска икономическа активност произтичат главно от повишената несигурност поради продължаващия военен конфликт в Украйна, както и от вероятността за по-висока и устойчива инфлация в глобален план, което би било предпоставка за по-бързо и по-голямо повишаване на лихвените проценти от водещите централни банки спрямо заложеното в базисния сценарий. Това от своя страна би могло да доведе до възобновяване и засилване на напрежението на международните финансови пазари, както и до засилване на степента на пренасяне на по-високите лихвени проценти върху паричните условия в България. В допълнение съществуват значителни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и за усвояване на европейски средства, различни от тези по НПВУ.", пише в документа.
Каква е прогнозата на финансовото министерство за българската икономика?
"В краткосрочен хоризонт растежът на реалния БВП на България е възможно да е по-висок при по-слабо от заложеното в прогнозата понижение на наличностите от запаси в икономиката и при по-слабо негативно въздействие на включените в базисния сценарий специфични за страната фактори, които се очаква да ограничават растежа на износа през 2023 година.", добавят от БНБ.
Коментари