България и Хърватия в чакалнята на еврото, Румъния още е далеч

Европейската централна банка съобщи миналата седмица, че България и Хърватия са приети във валутно-курсовия механизъм ERM II, т. нар. "чакалня" на еврозоната, а Румъния в момента не отговаря на нито един от критериите за номинална конвергенция, пише румънският вестник Adevarul в статия, озаглавена "България и Хърватия в ERM II, а Румъния?".

Авторът – известният румънски икономист Даниел Даяну, напомня, че в "чакалнята" се стои най-малко две години, като в случая с България валутният борд може да бъде запазен в този период до фактическото приемане на еврото.

Съпоставяйки ключови икономически показатели като баланса по външната текуща сметка и държавния бюджет в продължение на няколко години, Даяну отбелязва, че от 2013 г. България отчита излишък по текущата сметка, като размерът му е бил 4% от БВП през 2019 г.

Хърватия вървеше по същата линия от 2014 г., постигайки излишък от около 3% от БВП след двуцифрени дефицити преди 2009 г. Що се отнася до държавния бюджет, България имаше излишък от около 2% от БВП през 2019 г., а Хърватия беше около нулата, посочва икономистът.

За сравнение през 2019 г. бюджетният дефицит на Румъния беше 4,3% от БВП, а дефицитът по текущата сметка – около 4,6% от БВП. При подобни данни каквато и да е дискусия за влизане на Румъния в ERM II би била неправдоподобна, отбелязва Даяну.

"Румъния подчерта желанието си да влезе в еврозоната с програмата за конвергенция, одобрена от правителството през 2020 г., но докато не сложим ред в публичните финанси, няма да намерим начин да имаме по-малки външни дефицити, а конкретен диалог с Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК) ще бъде труден", подчертава анализаторът. Той напомня, че ситуацията в момента се усложнява и от бремето на пандемията, последствията от която все още не са ясни.

Еврото не е нито панацея, нито опасност за българите

Румъния вече не отговаря на нито един критерий за номинална конвергенция (както сочат анализите на ЕК и ЕЦБ от юни), освен това е единствената страна от ЕС, подложена на процедура за прекомерен дефицит, а натискът върху държавния бюджет продължава да бъде голям, отбелязва икономистът.

Той изтъква, че ако Румъния иска да влезе в ERM II, задължително трябва да извърши трайна макроикономическа корекция веднага щом бъде преодолян ефектът от пандемията. Тази корекция включва увеличаване на бюджетните приходи, рационализация на разходите, подкрепа на структурните реформи чрез интензивно усвояване на еврофондове, подобряване на конкурентноспособността на икономиката и ограничаване на външния дефицит.