България се нарежда на второ място в Европейския съюз по най-ниски цени, оставяйки малко зад Румъния. Това става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат за ценовите равнища при разходите за крайно потребление на домакинствата, актуални за 2022 година.
Според данните, пречупени през паритета на покупателната способност, който приравнява валутните разлики между различните парични средства, използвани в отделните страни, най-ниските ценови нива се наблюдават в Румъния – 57.8% от средното равнище за ЕС.
България се нарежда на второ място с ценови нива, възлизащи на 58.7% от средното за ЕС, а челната тройка се допълва от Полша с 61.5% от средното. Цените у нас са нараснали спрямо 2021 година, когато ценовите равнища у нас достигаха 55.6% от средното за ЕС.
Сред останалите страни с ниски цени попадат още Унгария (66.9% от средното), Хърватия (72.2%), Литва (78.3%), Латвия (83.4%), Чехия (87.4%), Малта (87.6%) и Гърция (88%).
Доходите на 68% от българите остават непроменени на фона на скока в цените
Сред страните с най-високи ценови равнища в ЕС попадат Ирландия (146.4% от средното за ЕС), Дания (144.5%), Люксембург (136.8%), Финландия (126.5%), Швеция (124.1%), Нидерландия (116.7%), Белгия (114.8%), Франция (110.1%), Австрия (110%) и Германия (108.9%).
Интересно е да се отбележи, че според данните ценовите равнища у нас са по-ниски от тези в някои съседни страни от Балканите, които не са част от ЕС. Така например, ценовите равнища в Сърбия са 63% от средното за ЕС, а тези в Албания - 61% от средното за ЕС.
Цени на храните
Когато говорим за цените на храните и безалкохолните напитки в България, ситуацията изглежда малко по-различна. Ценовите равнища на храните и безалкохолните напитки у нас възлизат на 86.7% от средното за ЕС, като само в Полша (73.4%) и Румъния (71.8%) се отчита по-ниска стойност, сочат данните на Евростат.
Една от причините българите да усещат натиск над джоба си, въпреки ниските общи ценови равнища в страната спрямо останалите държави, са именно цените на храните в съчетания с най-ниските заплати в ЕС.
За разлика от другите европейски страни, българските домакинства изпъкват с най-голям дял на разходите за храна, които надхвърлят 30% от всички разходи за крайно потребление у нас.
Така, въпреки по-ниските цени в България спрямо останалите страни от ЕС, ниският размер на доходите до голяма степен прави така, че българските домакинства да не усещат тази разлика. Това се потвърждава и от данните на Евростат за фактическото индивидуално потребление на стоки и услуги, където България заема последно място с едва 67% от средното за ЕС.
Казано с други думи – българите потребяват най-малко, въпреки че цените у нас са едни от най-ниските в целия ЕС, основно заради това, че имат най-ниските доходи в общността. Тоест българите имат най-ниския стандарт на живот спрямо останалите страни в ЕС и то в условия на понижена покупателната способност в резултат на ускорената инфлация.
Последни сме по стандарт на живот в ЕС, Румъния дърпа напред
За сравнение, цените на храните и безалкохолните напитки в Германия са 106.5% от средното за ЕС, тоест 6.5% над средното равнище, но при 5 пъти по-високи възнаграждения спрямо тези в България, където цените на храните са приблизително 13% под средното ниво за ЕС.
Паралелно с това някои конкретни основни продукти в България се продават на сравнително високи цени спрямо останалите страни в ЕС, което само влошава картинката. Пример за подобни стоки са млечни изделия като кашкавал и сирене.
Румъния и Полша имат най-ниски ценови нива на храните и безалкохолните напитки в ЕС;
Източник: Евростат
Почасовото заплащане у нас 5 пъти по-ниско от това в Германия
Най-високи ценови нива на храните и алкохолните напитки в ЕС се отчитат в Дания и Люксембург – цели 120.7% от средното за ЕС, следвани от Малта (117.5%) и Ирландия (115.4%).
Алкохол, цигари и други стоки
България е страната с най-ниски цени на алкохола и тютюневите изделия в ЕС през 2022 година, като ценовите равнища достигат 66% от средното за ЕС. След страната ни се нареждат още Полша (73%) и Унгария (78%). Най-високи цени на алкохола и тютюневите изделия се отчитат в Ирландия (216% от средното), Финландия (174%) и Дания (138%). Големите разлики се дължат на различно данъчно облагане за тези стоки в отделните страни.
Сериозни разминавания в цените се наблюдават и при ресторантите и хотелите, като отново България е първа – 51% от средните ценови равнища за ЕС. След страната ни се нареждат Румъния (61%) и Унгария (62%). Най-високи цени се регистрират в Дания (156%), Финландия (132%) и Люксембург (131%).
България изпъква и с най-ниски ценовите равнища при облеклото – 80% от средното за ЕС, следвана от Унгария (83%) и Румъния (84%). И тук Дания е страната с най-високи цени на облеклото в ЕС – 134% над средното, следвана от Швеция (117%) и Чехия (115%).
Какво показва сравнението за цените на основни продукти между България, Германия и Великобритания
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам
Месечната издръжка на семейство скочи драстично, българите обедняват
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?
Коментари