Не се съмняваме, че сте чували за проблема със замърсяването на океаните и моретата, но знаете ли, че мъртвите зони вече са с размера на континента Австралия? И че всяка година растат със стотици хиляди квадратни километри? Стартиращата компания SeaHarmony си е поставила благородната и амбициозна цел да помогне на природата сама да се възстанови. Тя е създала вертикални ферми за миди, които по естествен път пречистват водите и в същото време увеличават популацията на черна мида. Проектът ѝ Pisa Reef е печелил много награди, а наскоро бе обявен и за българския финалист в престижния конкурс за социално предприемачество The Venture. Така през май в Лос Анджелис SeaHarmony ще се състезава срещу други 31 проекта от цял свят за наградата от 1 млн. долара. Expert.bg разговаря с екипа на компанията за уникалната им технология и за нейния екологичен и икономически ефект в България и по света.
(На снимката отляво надясно: Атанас Димитров, финансов специалист; Огнян Димитров, търговски представител; Арман Саркисян, ръководител на проекта; Емил Ундерберг)
Кога и как се роди идеята за вертикалните ферми за миди?
Прочитайки статия от научно списание ФАР през 1990 г, Арман Саркисян, ръководител на проекта, възприема идеята, че помагайки на мидите, може да се подпомогне възстановяването на морето. Успоредно с образованието, необходимо му за целта – „Морска екология”, започва работа по проектиране и изграждане на първите 22 експериментални рифови инсталации от 3 модела, които през 1996 биват успешно потопени в морето . Следват конструиране и тестване на поредица от иновативни модели /общо над 12 модела/, за да се стигне до технологията Pisa Reef - най-ефективният риф, който съчетава мощен екологичен ефект с печеливша икономическа дейност.
По какъв начин фермите помагат за пречистването и възстановяването на еколгичния баланс във водите?
Битовите отпадъци и химическите торове, които изтичат в морето, водят до свръх размножаването на фитопланктона, а липсата на достатъчно негови консуматори води до гниенето му и задушаването на другите организми и формирането т.н. мъртви зони. Нашата технология ORTO / Ocean Reef-Tower Oases/ дава шанс на морето да се самооздрави и създава оазиси от живот там, където е необходимо, като подпомага мидените популации, чиито основна храна е именно фитопланктона. Подпомагането им със ефирна рифова структура като модела Pisa Reef, към която да се подкрепят, е ключово за възстановяването на многостранната роля на мидите в основата на морската хранителна верига.
Вашата технология е специфична, няма аналог по света. Бихте ли ни разказали малко повече за нея и за това как се различава от други подобни?
Иновационната ни технология ORTO (Ocean Reef-Tower Oases) е първата рифова мидена технология за открито море, която позволява мидопроизводството да излезе от все по-заетите и често замърсени заливи. Това е изцяло потопена поплавъчна технология избягваща сблъсъка с основната енергия на вълните в повърхностните слоеве, което е и основната разлика с най-разпространените технологии в момента, които са повърхностно поплавъчни и основно въжено-провесни.
Едрогабариният животворен риф същевременно съставен от хиляди малки ниши е подходящ за добив на мулти-екстензивни аквакултури – миди, рапани, скариди и разнообразни риби. Поради това че е изцяло потппена се избягва конфликта с корабоплаването и туризма. Не се влияe от метерологичните условия, морски повърхностни заледявания, UV лъчи и шокови температурни промени в повърхностния слой.
Поради своята височина, Pisa Reef усвоява 2 пъти повече водни пластове, което намалява необходимата акватория 2 пъти. Избягва замърсяванията от промишлен или битов характер в повърхностните слоеве, идващи от брега или от корабите със леки повърхностни води
Позволява висока степен на механизация и автоматизаци при събирането на реколтата, което оказва допълнително влияние върху рентабилността, мащаба и районите за прилагане. Избягва опасността от повърхностни заледявания или шокови топли води в повъхностния слой.
Изработва се от плътни, практически неизносващи се и некорозиращи материали. Заедно с изключването на всякакви замърсяващи консумативи – мрежести, памучни и пластмасови ръкави и синтетични въжета - това прави технологията значително по-екологична от съществуващите към момента
Използваните плътни материали и елементи увеличават неколкократно живота на съоръжението до 20 години, което е от 4 до 7 пъти повече от живота на съоръженията при традиционните технологии. Не представлява източник на микропластмаса за разлика от масовите въжени технологии, използващи синтетични въжета излъчващи милиарди микро-власинки.
Проектът Ви може да има и положителен икономически ефект, като помогне за задоволяване на увеличеното търсене на миди. Имате ли изчисления или очаквания как би се отразил той върху икономиката на България или може би в по-глобален мащаб?
През последните 30 години няма нарастване на мидопроизводството в ЕС, което е около 500 хил. тона. Вносът – 200-300 хил. тона - 90 % основно от Чили, всяка година се увеличава, защото производството не може да отговори на търсенето. Проблемът е технологичен и се състои в това, че традиционните технологии за производство на миди изискват затворени заливи, чиито максимален капацитет вече е достигнат. Една технология за открито море би могла да изкарва сектора за производство на миди извън заливите и би спомогнала ЕС да стане от най-големия вносител - най-големият износител. Тази промяна може да започне от България.
Имате инсталирани експериментални рифове в България, Грузия, Турция и Румъния. Планирате ли инсталирания и на други места? А колко точно са съоръженията край българското крайбрежие?
По проекта „REEFS”, финансиран от Съвместната Оперативна Програма „Черноморски басейн 2007-2013“ чрез Европейския инструмент за съседство и партньорство, сме доставили 37 инсталации в 4 държави: България, Румъния, Грузия и Турция. Българските са близо до с. Кранево и със тези, които ще потопим на пролет, ще станат 21.
Планираме да тестваме рифа и в останалите морски акватории около Европа като започнем от специфичните - Северно, Блатийско и Адриатическо море, намиращи се в сходно екологично състояние.
Смятате ли, че хората по света си дават достатъчна сметка за това колко сериозни проблеми са замърсяването на водите и дисбалансите в морските екосистеми?
Всъщност едва започват да си дават сметка. Към днешна дата т.н мъртви зони са с размерите на континента Австралия и се увеличават всяка година с 400 хил. кв.км, което означава, че се прави твърде малко или няма идея как да се противостои. Дори и хора с екологично мислене остават изненадани от мащаба на проблема и динамиката му на задълбочаване.
Могат ли вертикалните мидени ферми да променят генерално борбата със замърсяването на водите? И – според Вашето експертно мнение – още какви мерки трябва да се предприемат в тази посока?
Рифовете допринасят за намаляване негативните ефекти от органичното пренатоварване в следствие на замърсяването с изкуствени торове. Те са най-естествения метод, взаимстван от природата, за възстановяване на баланса в хранителната верига между огромните количества на микро-водораслите и техните консуматори.
Скъпо ли е развитието на подобен проект? Може ли, да кажем, една развиваща се държава да си позволи да използва тази технология по-мащабно във водите си?
От гледна точка на инвестицията тя не е по-голяма от всеки друг проект от подобен мащаб. Това е стопанска технология и нейната висока възвръщаемост е в основата на нейното естествено разпространение. А светът и ние се нуждаем от иновативни технологии, за да се развиваме.
Вие сте българските финалисти в конкурса The Venture – поздравления! Как приемате класирането си – повече като признание или повече като отговорност?
Да това е едно от признанията ни, безспорно едно от най-големите, но преди всичко за нас това е отговорност, която осъзнаваме. Отговорност от една страна да разпространим една стопанска технология с много силен екологичен ефект и от друга - да представим България достойно в Лос Анжелис заедно с другите 31 страни от целия свят.
Ако спечелите голямата награда от 1 млн. долара, как ще я използвате за развитие на проекта си?
В най-близък времеви план предстои изготвянето на механизация за производството и експлоатацията, както и създаването на експериментална аквакултурна ферма от 1000 подводни рифови съоръжения в акваторията на с. Кранево. А за всички, които желаят сме подготвили начини да станат ”Част от решението” в някои от многобройните ни екологични инициативи видими в нашата Facebook страница.
Интервю на Деница Райкова
Коментари