Един ден, в края на 2021 г., Арне Семсрот излиза навън с 20 000 евро в джоба си. Част от тях са негови, а другата част са взети назаем пари от приятели. Той признава, че е бил малко нервен.
"Нямах представа дали това ще се получи", казва той.
Крайната дестинация на пътуването му е затворът Пльотцензее в северозападната част на Берлин. Планът му е да откупи толкова затворници, колкото му позволяват парите в джобовете, пише BBC.
Арне, 35-годишен журналист и активист, е открил вратичка в германската правна система.
Осъденият да плати глоба, не е длъжен да я плати сам. Използвайки тази вратичка, той се надява да привлече вниманието към явна според него несправедливост: закон, който позволява на съдиите да изпращат в затвора хора, които не са си купили билет за градския транспорт.
"Този ден освободихме 12 мъже от Пльотцензее, а на следващия ден - девет жени от затвора Лихтенберг", казва той.
Оттогава досега Арне и неговата организация Freiheitsfonds (Фонд за свобода) са дали възможност на около 850 души да излязат на свобода, което е струвало повече от 800 000 евро.
Арне казва, че според него законът е несправедлив. "Този закон силно дискриминира хората, които нямат пари, хората, които нямат жилище, хората, които вече са в криза".
"Смятаме, че този закон трябва да се промени, защото това не е нещо, което се иска в едно демократично и справедливо общество."
Как Германия се превърна от държава за пример в най-слабо представящата се голяма икономика в света?
Изчислено е, че около 7000 души са задържани в германски затвори за това, че не са си платили билета за влак, трамвай или автобус. Повечето от тях първоначално са били осъдени на глоба и не са успели да я платят.
Те излежават така наречената Ersatzfreiheittsstrafe - заместваща присъда лишаване от свобода. Но някои от тях ще отидат направо в затвора.
Гиза Марз попада във втората категория. Дребна, крехка на вид жена в средата на 50-те си години, чийто главен доход от години е продажбата на уличното списание "fiftyfifty" в Дюселдорф.
От ноември миналата година до март тази година Гиза е прекарала четири месеца в затвора. Два пъти е била хваната във влака в Дюселдорф без билет.
"Бях на метадон", обяснява тя, "лекарството, което ти дават, когато спираш хероина. И трябва да ходиш в клиниката всеки ден.
"Нямах никакви пари. Получавах обезщетение за безработица, но беше краят на месеца и не ми оставаха никакви пари".
Първоначално Гиза беше осъдена на шест месеца затвор условно за срок от три години. Но тя не успяла да изпълни условията, поставени от съда, и в крайна сметка се озовала зад решетките.
Fiftyfifty работи усилено, за да насочи вниманието към нейния случай.
Провеждат се демонстрации пред правителствени сгради, репортери от национално новинарско списание я посещават в затвора, обстоятелствата около нея дори са повдигнати в Бундестага, долната камара на германския парламент.
Повечето хора, които пътуват с автобус без билет, не попадат в затвора. Те плащат глоба от 60 евро и с това всичко приключва.
Но дружествата за обществен транспорт се отнасят по-строго към серийните нарушители. Те са тези, които се предават за наказателно преследване, независимо дали са платили наказателната такса или не.
Гиза беше един от тях. В периода между произнасянето на присъдата и окончателното й влизане в затвора тя е хваната още седем пъти без билет. И тя е имала предишни присъди за същото престъпление.
Германия е застрашена от продължителен икономически спад заради липсата на квалифицирани кадри
Организация в Германия се бори срещу прекалено строгите закони, които вкарват хора по затворите за пътуване в обществения транспорт без билет;
Снимка: iStock
Арне Семсрот не е бил в състояние да помогне на Гиза, защото тя не е била осъдена да плати глоба. Въпреки това той вярва, че хора като нея никога не трябва да бъдат изпращани в затвора и казва, че много началници на затвори мислят същото.
"Затворите обичат Фонда за свобода", казва той.
"Защо? Защото хората, които попадат в затвора за това, че са се возили без билет, просто не им е там мястото. Това са хора с психологически проблеми, хора, които нямат жилище, които се нуждаят от помощ от социалните служби. Затворите не са подходящото място за тях."
Той казва, че много затвори раздават формуляра за кандидатстване на Фонда за свобода, когато хората пристигат, за да започнат присъдата си.
"Така че, от една страна, държавата криминализира хората за това престъпление, а от друга, същата тази държава идва при гражданското общество и иска помощ, за да поправи това. Това наистина ви показва абсурдността на всичко това."
Арне изчислява, че с откупуването на 850 души досега, организацията му е спестила на държавата около 12 млн. евро, базирано на парите, които се отделят за престоя на един човек в затвора.
Всеки втори германец: По-добре на социални помощи, отколкото работа на минимална заплата
Общественият транспорт в Германия се противопоставя на всяка промяна в закона. В изявление, предадено на BBC, ръководителят на VDV, организацията, която представлява повече от 600 железопътни и автобусни компании, заяви, че е "крайно наложително" да се запази заплахата от затвор като възпиращ фактор за серийните нарушители.
Говорител заяви, че хората, които не плащат билети, струват на индустрията около 300 млн. евро годишно.
Не е ясно дали законът ще бъде променен преди следващите парламентарни избори в Германия през 2025 г. Но случаят с Гиза Марз е катализатор за промяна в Дюселдорф.
Градският съвет там вече е наредил на местния транспортен орган Rheinbahn да не преследва лицата, хванати без билет. Rheinbahn потвърждава пред BBC, че ще спазва това указание "до второ нареждане".
Източник: BBC
Топ икономист: Германия е болният човек на Европа
Вдигат обезщетенията за безработица и отглеждане на дете в Германия
Коментари