Корените на винарството са отпреди повече от осем хиляди години, което е с близо десет века по-рано отколкото се смяташе досега.
Това разкриват останки, намерени сред неолитни съдове в Грузия, в южната част на Кавказ, съобщава AFP.
Най-старите химически следи от производство на вино досега се датираха от 5400 до 5000 г. пр. н. е. и бяха открити в планините Загрос в Иран, уточняват учените, чието откритие бе публикувано в изданието на Американската академия на науките.
Проучванията им бяха концентрирани върху две богати на глинени съдове находки от началото на неолита, датирани отпреди 8100 до 6600 г. Те са открити в Гадашрили гора и Шулаверис гора, на около петдесет км от Тбилиси.
Аализ на останки, открити в осем съда, разкриват наличие на винена киселина, която е химическото доказателство за съхранението на грозде и вино в тях. Открити са и още три вида киселини - ябълчена, янтърна и лимонена, които също са свързани с лозарството.
„Това показва, че Грузия без съмнение е люлка на лозарството и винарството“, казва научният директор на Френският национален институт за агрономически изследвания Патрис Тис.
Коментари