На 6 юни (неделя) 2021 г. се навършват 142 години от първата парична операция на Българската народна банка, съобщават от централната банка. Дейността на БНБ започва на тази дата през 1879 г. с „внасянето на една сума в размер на 8 687 043 лева, от които 2 000 000 лв. за капитал и резервен фонд, а остатъкът за безсрочен безлихвен влог. Още същия ден е била извършена първата операция от 1500 лв. срещу залог.“, според изданието от 1929 година „Юбилеен сборник на Българската народна банка 1879 – 1929”.
Учредена през 1879 г., БНБ е една от най-старите централни банки в света – тринадесета по реда на създаването си, с богата история и архив. Банката насърчава историческите изследвания в областта на финансите и икономиката, включително работата с исторически данни, предвид тяхното значение за разбиране на основни финансови и икономически процеси и причинно-следствени връзки в дълъг исторически контекст.
Като част от изследователската си дейност в областта на историята днес БНБ публикува данни от историческите баланси на Банката за периода 1884 г. – 1940 г. и статия за историята на своята сграда на пл. „Княз Александър I“ в София.
Данните представляват извадка от годишните отчети на Банката, публикувани по повод 140-ата годишнина от основаването на Българската народна банка. Те са поместени непосредствено под отчета на БНБ за всяка година. Тези количествени данни за дейността на Банката представят публично непознат досега източник на богата историческа информация. С оглед на ключовата роля на централната банка така публикуваните данни свидетелстват за цялостното състояние на финансовата система и стопанското развитие на България през съответните исторически периоди. Балансовите данни са публикувани на български и английски език и са обработени и структурирани в табличен формат.
Сградата на БНБ
Историята на сградата започва на 29 март 1920 г. когато Управителният съвет на БНБ поради разрастването на дейността на Банката взема решение за закупуване на място за постройка на ново банково здание, което да отговаря на нарастващите потребности в дългосрочна перспектива. Статията описва етапите от строежа на сградата, както и нейните архитектура, екстериор, интериор, художествена колекция и музейна експозиция. Освен историческите факти статията представя снимки и копия от оригинални документи, свързани със сградата.
Българската народна банка (БНБ, Банката) е създадена през 1879 г. и е 13-ата по реда на създаването си централна банка в света1 . Първоначално Банката се помещава под наем в здание на ул. „Славянска“ в София, а по-късно се премества в собствена сграда на ул. „Александър I“, построена по проект на швейцарския архитект от германски произход Анри (Якоб Хайнрих) Майер. През двете десетилетия, предхождащи Балканските войни през 1912–1913 г., дейността на Банката се разраства, което поражда необходимостта от нова, по-функционална и просторна сграда. Надстрояването с два етажа на сградата на ул. „Александър I“ след Първата световна война не успява да удовлетвори тази потребност.
Историята на настоящата сграда, намираща се на площад „Княз Александър I“ в София, започва на 29 март 1920 г., когато Управителният съвет взема решение „да се купи едно място на четири улици – цял квартал – и да се построи собствено здание на Банката, което да отговаря на нуждите за повече от 50 години напред“, като за целта се създава Фонд „Покупка място и постройка банково здание“. Предвидената сума следва да се отчислява от годишната печалба започвайки с печалбата за 1919 г. Още през следващата година във фонда са събрани повече от определените от Управителния съвет на БНБ средства. Те обаче се оказват недостатъчни и общите разходи в края на 30-те години са десетократно по-големи.
През ноември 1933 г. Управителният съвет на БНБ приема предложение на управителя Никола Момчилов за възлагане на арх. Иван Васильов на извършване на предварително проучване, изготвяне на идеен проект на новата сграда, както и ръководство на строителните дейности. Арх. Васильов пътува до други европейски държави, за да се запознае с особеностите на сградите на техните централни банки. В началото на 1935 г. е проведен конкурс за изграждането на железобетонната конструкция, спечелен от акционерното дружество „Рела и Нефе“. Изкопните дейности за полагане на основите започват на 1 март същата година.
На 20 октомври 1935 г. министърът на финансите Марко Рясков (до пролетта на същата година управител на БНБ) тържествено полага основния камък на сградата, като според обичая удря три пъти с чукче върху камъка, изричайки „Да пребъде във вековете!“. На събитието присъстват министър-председателят Андрей Тошев и всички членове на Министерския съвет, а Софийският митрополит Стефан извършва обреда по освещаването съгласно православните църковни обичаи. Положена е и специална стъклена капсула със свитък с текст за събитието и с екземпляри от всички емисии монети и банкноти, издадени от Банката.
Строежът е завършен през 1939 г., а от 1 юли 1940 г. всички дейности на Банката са преместени в новата сграда.
Коментари