В днешно време повечето от нас предпочитат удобството да си купуват вече нарязан хляб. Как обаче се ражда идеята за този продукт?
През 1912 г. американецът от германски произход Ото Рохведер притежавал три бижутерии. Но не го вълнували толкова златото и диамантите, колкото машините и механизмите, които обичал да създава в свободното си време.
Веднъж Рохведер чул домакини да се оплакват колко много време им отнема рязането на хляб, особено сутрин, когато трябва да се приготви закуска за цялото семейство. Така любителят изобретател се вдъхновил да създаде машина, която да реже хляба автоматично.
Той толкова вярвал в идеята си, че продал и трите си бижутерии през 1916 г. и се посветил изцяло на първия прототип на машината. Направил стотици схеми и накрая създал устройство, което режело хляб и събирало филиите една до друга чрез метална игла. За зла беда обаче един ден помещението, в което Ото Рохведер работел, се подпалило и всичко - плановете, чертежите, прототипът - изгоряло.
Ото не се отказал. За да издържа семейството си, се хванал да работи като пазач. Междувременно не спирал да разработва идеята си. През 1927 г. завършил друга машина за рязане на хляб, по-усъвършенствана от първоначалната. Когато обаче се опитал да я продаде на няколко пекарни, получил само присмех - никой не вярвал, че хората ще купуват вече нарязан хляб.
Тогава изобретателят предложил творението си на свой приятел пекар, чийто бизнес бил пред фалит. Приятелят нямал нищо за губене и го взел в своята пекарна, наречена Frank Bench Bakery
На 7 юли 1928 г. бил продаден първият нарязан хляб в света. Новият продукт бързо станал невероятно популярен и продажбите в пекарната на Франк Бенч се увеличили с цели 2000%. До 1933 г. почти всяка пекарна имала машина като тази на Рохведер и 80% от продавания хляб бил нарязан. Точно по това време започнали да стават популярни и тостерите.
Рохведер постигнал огромен успех и продал патента си за устройството на компанията Micro-Westco. Той става и вицепрезидент в нея и работи като такъв до пенсионирането си.
Коментари