Бързаме, не чакаме, не мислим и не преценяваме. Нямаме търпение - да изслушваме, да разберем, да помислим и да изберем правилното.
Минаваме на червено, защото ще стигнем 5 секунди по-рано.
Караме се пред лекарския кабинет, защото някой е влязъл преди нас, а само след 5 секунди обяснява, че той има час, а ние не.
Изхвърляме боклука си на тротоара, а отсреща има кошче, но не ни се губи време.
Свирим на колите отпред, а светофарът свети зелено едва от секунда.
Храним се на крак, защото губим време, а времето никога не стигало... нямаме търпение да живеем здравословно.
Пишем съобщения, не се обаждаме - пестим думи, жестове, усмивки.
Минаването ни на червено погубва животи. Караме се с добри хора, без дори да ги познаваме, а накрая виновните сме ние. Живеем в сметище, защото все някой не е изхвърлил боклука си където трябва. Караме нервно, водим война на пътя и не знаем кога ще приключи... и ще приключи ли изобщо. Тровим тялото си, за да спестим време.Нямаме търпението да чуем хората, които са целият ни живот. Мислим си, че времето е най-ценното, което губим.
Секунди, минути, часове... понякога трябва да изгубим тях, за да спечелим всичко.
Коментари