От зората на книгата като социален феномен винаги е имало полемики за достойнствата на едни или други произведения. Това е водело до отричане на някои от заглавията, забрана за разпространението на други и дори публични изгаряния на книги. Вижте 18 от най-спорните заглавия в историята на литературата, които си заслужава да прочетете според авторите на блога Learn.
1. „Да убиеш присмехулник“ - Харпър Лий. Мнозина смятат романа на Лий за едно от най-великите произведения на американската литература, но историята на младата Скаут Финч често е била забранявана за разпространение. Откритите теми за насилието над жени и расизма, които са в основата на сюжета, винаги са будели полемика и противоречиви мнения.
2. „Американски психар“ – Брет Ийстър Елис. Книгата много често е мишена за нападки поради стила си на написване. На страниците на романа на Елис има смущаващи описания на насилие и детайлно сексуално съдържание. Тъй като по-голяма част от жертвите на серийния убиец в романа са жени, най-честите критики са, че авторът е открит женомразец.
3. „Пробуждане“ - Кейт Шопен. Историята на Една Понтелиер е пионерска творба, отразяваща утвърждаването на феминизма през 1899 година, когато е публикувана. Авторката е изправена пред трудности още от самото отпечатване на книгата си. Обвиненията към Шопен най-често са били свързани с начина, по който представя ролята на половете и със силно изразената сексуалност на главната героиня, което по онова време е тема табу.
4. „Властелинът на пръстените“ – Джон Р. Р. Толкин. Епичната трилогия на Толкин е разказ за добрите и злите сили, които преследват първоизточника на властта, олицетворен от магически пръстен. Въпреки че звучи като приказка, книгата е обявена за сатанинска и разпространението ѝ е било забранено в някои области на Ню Мексико. Парадоксалното е в случая е, че някои експерти откриват много християнски мотиви в творчеството на Толкин.
5. „Кандид“ – Волтер. Написана през 1795 година, „Кандид“ е сатирична френска новела, която обхваща широк кръг от теми, включително религия, политика и философия. Ето защо не е изненада, че книгата е била забранена в много части на света веднага след публикуването ѝ. Най-честите критики към автора са били, че текстът му е богохулен, бунтарски и неморален.
6. „Котешка люлка“ – Кърт Вонегът.
Подобно на всички други романи на Вонегът и този разглежда множество обществено значими въпроси. Конкретните теми в „Котешка люлка“ са световната надпревара за ядрено въоръжаване и религията. През 1972 година книгата е забранена от борда на училище в Охайо, който дори не посочва причините за тези свои действия.
7. „Франкенщайн“ – Мери Шели. Романът на Шели разказва за човек, обсебен от идеята да създаде живо същество от мъртва тъкан. Той успява да го постигне, но в последствие е преследван и убит от собственото си творение. Книгата е била обвинявана от християнски групи, че е в противоречие с основните принципи на християнската вяра за съзидателните сили на Бог.
8. Поредицата за Хари Потър – Джоан Роулинг. И тук християнски подръжници се намесват с неодобрение към литературно произведение. Авторката е критикувана за това, че представя магьосничеството като нещо добро и го популяризира сред деца. Други атакуват Роулинг с упреци, че е включила политически възгледи на страниците на историята за младия магьосник.
9. „Повелителят на мухите“ – Уилям Голдинг. Въпреки широкото си разпространение и признание от страна на читателите, книгата на Голдинг търпи множество обвинения. Основните са срещу насилието, езика и расизма, които критиците откриват на страниците на романа.
10. „За мишките и хората“ - Джон Стайнбек. Книгата е включена в списъците за задължително изучаване в училища по цял свят. Въпреки това някои експерти я смятат за обидна за християните, жените, малцинствата и хората с увреждания.
11. „Възлюбена“ – Тони Морисън. Вдъхновен от истинска история, романът на Тони Морисън печели награда „Пулицър“ за фантастика. Сюжетът проследява съдбата на избягала робиня, която се опитва да осигури добър живот за себе си и дъщеря си. Много американски училища забраняват книгата заради сцените на насилие и препратки към расизъм, които могат да се открият по страниците ѝ.
12. „Приключенията на Хъкълбери Фин“ – Марк Твен. Книгата е продължение на историята за приключенията на двамата другари Хък Фин и Том Сойер, която Твен започва с предходния си роман. Около тези романи винаги се е водела обществена дискусия дали са расистки или не поради спецификата на езика на автора.
13. „Спасителят в ръжта“ – Джеръм Дейвид Селинджър.
Историята на разочарования и объркан младеж Холдън Колфийлд е била забранена в множество училища и библиотеки още при отпечатването си през 1951 година. Причина за това са ругатните и сексуалните препратки на страниците на романа, които разбуждат негативните нагласи към него.
14. „Шоколадовата война“ – Робърт Кормиер. Това е един от ранните романи на Кормиер, който е публикуван през 1974 година. Книгата разказва за младеж, който се бори с тайно порочно общество, което контролира училището му. Романът е забранен веднага след отпечатването си поради неприличния си език и страници, изпълнени с насилие и сексуални сцени.
15. „Пурпурен цвят“ – Алис Уолкър. Книгата на Уолкър е поредица от писма и записки в дневник, разказващи за живота на чернокожи жени в южните щати на САЩ през 1930 г. Творбата е наградена с „Пулицър“, но някои критици я обвиняват, че представя прекалено много насилие и сексуални сцени.
16. „Одисей“ – Джеймс Джойс. Творбата на ирландския модернист е много оспорвана в публичното литературно пространство. „Одисей“ е определян като най-добрия роман на 20-ти век и в същото време е обвиняван, че е една от най-вулгарните, нецензурирани и богохулни книги, писани някога. Дълги години твробата на Джойс е била забранена за разпространение в САЩ.
17. „Мол Фландърс“ – Даниел Дефо. Романът на Дефо от 1722 година е разказ за жена, която води отчайващо неприличен и развратен живот, пълен с прелюбодеяния. Това е достатъна причина за пораждане на недоволството не само на критиците, но и на властта по онова време.
18. “Гроздовете на гнева“ – Джон Стайнбек. Носител на награда „Пулицър“, романът представя живота на бедно семейство по време на Голямата депресия в САЩ. Веднага след отпечатването на книгата тя е забранена в много части на Америка. Стайнбек е обвинения за негативното си отношение към героите, които са представители на по-ниски социални прослойки.
Коментари