Защо големите компании колекционират стартъпи?

Когато голяма технологична компания придобие малка стартираща фирма, това обикновено се счита за успех. Истината обаче е малко по-различна. Европейският съюз трябва да е по-амбициозен в налагането на контрол над големите технологични компании и малките придобивания в сектора, които често минават под радара. За това настояват Германия, Франция и Нидерланидия в обща позиция. Според трите държави, бъдещата регулация на технологичния фронт в ЕС страда от липса на амбиция да пресече практиките на големите технологични играчи да придобиват по-малки компании, само за да елиминират възможността за потенциална конкуренция.

В края на миналата година Европейският съюз прие план за нова регулация на технологичния пазар на име Digital Markets Act, която може да влезе в сила най-рано през 2022 година. Целта на законопроекта е да наложи правила за по-стриктен контрол относно бизнес активностите в ЕС на компании като Google и Facebook.

Германия, Франция и Нидерландия обаче не са доволни от подготвените текстове, като настояват за по-високо ниво на контрол когато става дума за придобиванията в сектора.

Мерките трябва да са по-стриктни особено по отношение на „стратегиите на платформени компании, състоящи се в систематично изкупуване на зараждащи се компании, за да задушават конкуренцията”, пише в позицията на трите държави, предава CNBC.

Големите технологични фирми често придобиват стартиращи компании без да подлежат на проверка, тъй като стартъпите имат оборот под необходимите законови прагове заложени от регулаторите. Така въпреки, че големи сделки като придобиването на Skype от Microsoft през 2011 година приковават вниманието на всички, по-малките сделки често остават незабелязани.

Например през 2019 година Apple придобиха британска компания за изкуствен интелект за неназована сума. Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер коментира през съответната година, че в Европа масово се наблюдават подобни придобивания.

Мариете Шааке, бивш евродепутат и настоящ президент на неправителствената организация CyberPeace Institute, коментира пред CNBC, че позицията на Германия, Франция и Нидерландия показва, че има проблем с прилагането на съществуващите правила за защита на конкуренцията в един дигитален свят.

Тя припомня за вълненията в резултат на придобиването на WhatsApp и Istagram от Facebook на прекалено високи цени, което провокира обвинения, че социалната мрежа изкупува бъдещи конкуренти още преди да са разгърнали потенциала си.

В общата позиция на Франция, Германия и Нидерландия се настоява за ясни правила когато големи технологични компании придобиват малки фирми, които имат сравнителни ниски обороти, но висока стойност. Трите държави искат ЕС да подобри ефективното разглеждане на случаи на „потенциални хищнически придобивания”. Сливанията и придобиванията по света на най-високо ниво от 1980 г.

27-те страни членки на ЕС понастоящем обсъждат Digital Markets Act, предложен от Европейската комисия в края на миналата година. Френският евродепутат Стефани Йон-Куртен посочва пред медията, че новата регулация ще бъде сравнително готова към края на първата половина на 2022 година. Според Томазо Валети, професор по икономика в лондонския Imperial College Business School, ЕС е бил зле подготвен да се справи с масовите придобивания през годините. „Изоставаме когато говорим за сливанията.”, казва той, добавяйки, че през последните 20 години, Google, Amazon, Facebook, Microsoft и Apple са придобили хиляди компании и нито една от тези сделки не е била забранена.

„Това е световен проблем”, казва той.