Ще загуби ли щатският долар статута на световна резервна валута?

Делът на щатския долар в резервите на централните банки по света намаля до 59% към края на миналата 2020 година. Това е най-ниското ниво от 25 години насам, сочи анализ на Международния валутен фонд. Според някои анализатори, това от части отразява намаляващата роля на долара в световната икономика на фона на конкуренцията на други валути използвани от централните банки за международни трансакции. А това е важно. Ако промените в структурата на резервите на централните банки се случват с големи темпове, то това може да повлияе на валутните пазари и облигациите.

Откакто еврото се появи на бял свят през 1999 година, делът на щатския долар в световните резерви намалява от 71% до 59%. Междувременно делът на еврото оформя около 20% от резерва на централните банки, а останалата група валути, които включват австралийския долар, канадския долар и китайския юан, се покачват до дял от 9% към края на последното тримесечие на миналата година.

Колебанията в стойността на валутите играят голяма роля в структурата на резервите на централните банки. Промени в стойността на различни държавни ценни книжа също могат да влияят, въпреки, че този ефект би бил по-малък, тъй като доходността по основните валутни облигации обикновено се движи заедно с тях.

Обикновено по време на периоди на слабост на щатския долар спрямо основните валути, делът му в световните резерви пада рязко, особено отокакто доларът доминира резервите по света. И обратно, когато доларът поскъпне, делът му в световните резерви скача осезаемо.

Валутният курс на долара може да се влияе от няколко фактора, включително икономическите пътища, които избира САЩ, разликите в монетарната и фискална политика, както и от разпродажби или покупки на чуждестранна валута от централните банки. Стойността на щатския долар спрямо основните световни валути е останала сравнително непроменена през последните две десетилетия. През периода обаче има значителни колебания, които могат да обяснят на 80% спада в краткосрочен план на дела на долара в световните резерви спрямо 1999 година. Останалите 20% от сметката могат да бъдат отдадени на решенията на централните банки дали да купуват или продават с цел подкрепа на собствената си валута.

През последните 25 години валутният курс на щатския долар остава сравнително стабилен. В този период делът на долара в световните резерви запазва високото си ниво. През миналата 2020 година обаче се наблюдава рязък спад в дела му в резервите при все, че стойността на валутата остава стабилна. Това показва, че спадът се дължи главно на политиките на централните банки, които се освобождават от долара.

Някои анализатори очакват делът на щатския долар в глобалните резерви да продължи да намалява докато централните банки на развиващите се пазари продължават да търсят възможност за диверсификация в структурата на резервите си. Някои страни, като Русия, вече обявиха намерения да предприемат именно такива действия.

Въпреки сериозните промени в международната парична система през последните 60 години, щатският долар остава доминантна световна резервна валута. Ако може да се очаква промяна в статута на валутата, то по-скоро това би се случило в дългосрочен план.