Фалитите в България нарастват осезаемо

21% ръст на несъстоятелностите в България през 2021 г. в сравнение с 2019 г. очаква Euler Hermes – лидер в застраховането на търговски кредити в света и у нас. Актуализираната прогноза за 2020 г. също е за увеличение от близо 20% спрямо предходната, което е значително над перспективата преди COVID-19 кризата.

Потенциално застрашени са компании в почти всички сектори, като относителна стабилност има само при ИТ и електрониката. С особено внимание ще се следят транспорта, който се очаква да има допълнителни трудности и след активирането на Пакет "Мобилност", както и някои производства, свързани с автомобилостроенето. Фитнесите са пред фалит, искат помощ от държавата

"Несъмнено новата икономическа реалност ще форсира процеса на ръст на фалитите у нас, който започна още преди 3 години. Последствията от COVID-19 кризата ще се усетят както тази година, така и отложено през следващата. Както винаги обаче сме обръщали внимание, заради тежка административна процедура и някои специфики в България несъстоятелностите не са основният индикатор за стабилността на компаниите и икономиката. Затова нашите очаквания са същинският удар да се усети в междуфирмената задлъжнялост, чиито нива могат да нараснат значително. Това е сигналът за риск, който трябва да се следи много внимателно.", обяснява Камелия Попова, управител на Euler Hermes за България.

Прогнозата за България е част от нов доклад на Euler Hermes, който се фокусира върху последиците от COVID-19 кризата върху стабилността на компаниите от цял свят. Според експертите на глобално ниво фалитите ще нарастнат средно с 35% през 2021 г. спрямо 2019 г. Най-тежко се очаква да бъде положението в САЩ с увеличение от 57%, Литва с 49% и Бразилия с 45% за същия период. Пред много сериозен ръст обаче са изправени и много държави в Западна Европа, както и Китай с прогноза за 40%, Сингапур с 39% и Хонконг с 23%.

Според експертите на Euler Hermes последствията върху компаниите и увеличението на фалитите ще бъдат сравними като средно ниво с кризата от 2009 г., като основната разлика обаче е, че COVID-19 засяга много повече държави. Рискът от несъстоятелности покрива почти всички сектори, като е особено осезаем при транспорта, автомобилостроенето, туризма и луксозните стоки. Изключение правят само фармацията и ИТ, където има по-голяма стабилност. Най-застрашени логично са компаниите, които са били нестабилни още преди кризата.

Докладът обръща специално внимание и на две специфики на ситуацията – въздействието на принципа на "бомба със закъснител" и "ефекта на доминото". Първата се свързва със серията от икономически мерки, предприети от различните държави, за да омекотят удара върху икономиката и бизнеса, като например безлихвени кредити, данъчни облекчения и отлагания на изисквания за обявяване на фалит. Това според експертите ще удължи процеса и реалният ръст на несъстоятелностите ще се усети в първата половина на 2021 г. Паралелно с това ще се развие каскадно и т.нар. ефект на доминото, в който фалитите на едни компании ще доведат до други по веригата.

"Тези два фактора трябва да се вземат предвид и от българските компании в оценката на риска. Това, че заради административни и нормативни специфики прогнозата за страната ни изглежда по-благоприятна от средната на глобално ниво, не бива да ни дава фалшиво спокойствие", категорична е Камелия Попова.

Колко тежка е всъщност кризата с Covid-19

"Традиционни търговски партньори на българския бизнес са в държавите в ЕС, в Турция, в Русия, където се очакват фалити и съответно се изисква повишено внимание", припомня тя.

Един от начините за превенция на риска е застраховането на търговски кредити, което става все по-търсено и у нас през последните години, както и в условията на COVID-19 кризата и усложнените перспективи за икономиката през следващите години. През последните 3 години Euler Hermes в България утроява стойността на издадените застрахователни полици за български компании, а общата експозиция към тях вече е 1,4 млрд. евро, а от началото на COVID-19 кризата се отчита осезаем ръст на запитванията, както от големи, така и от средни предприятия у нас.