SGI е една от водещите архитектурни компании в региона на Централна и Източна Европа, предоставяйки иновативни проекти в различни сектори. Поканихме управляващия й партньор и основател - арх. Александър Доу да сподели за пътя на компанията в последното десетилетие, както и какви са основните тенденции в развитието на сектора занапред.
Тази година SGI получи сериозни признания за работата си в последното десетилетие - от престижната международна German Design Award, до рекордните 4 първи и една специална награда на конкурса “Сграда на годината”. Как гледате на тези успехи?
Мисля, че за кратко време изминахме много дълъг път и успяхме да надградим основите на SGI. В нашата индустрия отнема време да се изгради опитен и сплотен екип. За да е успешен един екип, той трябва да работи сплотено и да му се гласува доверие. Смятам, че способността да черпим знания от работата ни в други страни и разбирането как да го използваме на местно ниво са качества, които подобряват продуктивността и ефективността на нашите услуги. Именно те ни служеха през последните петнадесет години. Мисля, че по същество разглеждаме всичките си награди чрез обектива на екипа и на всички, които са допринесли за успеха на SGI през последните десет години.
Юбилеят налага поглед назад и оценка на историята. Кои са ключовите моменти в първото десетилетие от историята на SGI?
Всъщност получаването на тези награди тази година даде пауза за размисъл и анализ. Като погледна назад е важно да се отбележи, че и двамата с Тишо имаме и имахме много ценни ментори, които да ни напътстват и помагат. Всъщност аз съм имал двама, откакто съм в България. За мен първият беше архитект на име Едуардо Рифа, с когото работих четири години върху разработка на голф игрище, още преди създаването на SGI. Едуардо почина преди четири години. Другият беше партньорът-основател на Стивън Джордж - Дейвид Тейлър, който ни се довери и на двамата с Тишо преди десет години. За SGI първият ключов момент на местния пазар беше работата с Tishman International в Sofia Airport Center, която все още е постоянен клиент и днес. Това ни позволи да стартираме с висококачествен местен проект, с когото да предприемем по-нататъшни стъпки. Стъпките ставаха все по-мащабни, спечелихме договори в Русия и Оман, партнирайки си с нашите колеги от Обединеното кралство.
Без съмнение, спечелването на състезанието за генералния план и първа фаза на Garitage Park бе голям пробив на местния пазар за нас. Това, което Дейвид и Атанас избраха да направят в София, е най-изчерпателният, технически сложен и амбициозен архитектурен проект, който според мен е дори леко подценен в България. Garitage Park е постижение, изискващо голяма доза смелост и решителност и определено заслужава аплодисменти. Проектът ни позволи за първи път да покажем нашите възможности за генерално планиране и проектиране в подобен голям мащабен проект на местно ниво.
Оттогава продължихме да печелим проекти сред които мастърпланът за Данаос, за новия център на Боровец с Уилям Матюс, който в момента е в ход, Каменица Парк в Пловдив, както и за редица други проекти, които все още са на на дневен ред.
SGI стартира във вихъра на най-голямата икономическа криза в последните десетилетия, а тази година определено предложи сериозни сътресения. Кои вече научени уроци ще приложите?
Архитектурата не е най-лесният за управление бизнес. Често завиждаме на адвокатите, счетоводителите и мениджърите на проекти, които получават месечните си възнаграждения като една сигурност. Бизнес страната на архитектурата винаги е непредсказуема. Дори когато имаме сключени договори, проектите биват задържани, зависещи от местните власти и времевите срокове представени от тях. Винаги трябва да гледаме с шест месеца напред и да преценяваме опасностите. Трябва да предвиждаме всички обстоятелства, за да можем да защитим екипа си по време на трудни времена, доколкото можем. По същество се нуждаем от постоянен поток от потенциална работа. Без значение в добри или лоши времена, никога не можем да разчитате на един проект. Освен бизнес управлението на една практика, за да си ефективен архитект, трябва да си влюбен в това, което правиш. За да мотивираш екипа си, трябва да ги поведеш с пример. Това не е работа от девет до пет, тя е взискателна, трудна и не е много добре платена, така че страстта е от съществено значение.
Можем ли да говорим за тенденции, които кризата с пандемията наложи във вашия сектор?
Краткосрочно пандемията бе предизвикателство за нашия сектор, както за всички. Създаването на архитектура е съвместен процес, така че работата от разстояние има известни ограничения. Мисля, че когато този период свърши, нещата за нас до голяма степен ще се върнат към нормалното за екипа. Може би ще ограничим пътуванията, при проекти в чужбина. Така например, в момента работим по проект в Кипър, който се координира дистанционно и сработва много добре.
Често чуваме от инвеститорите, че сертификатите за устойчивост у нас са предимно маркетинг инструмент, а не осъзнат избор за по-качествен продукт. Вие сте проектанти на първата жилищна сграда с BREEAM сертификат, първият жилищен комплекс извън Великобритания, отличен със златен печат BREEAM Communities 2011, както и първата офис сграда в Пловдив с престижния печат. Защо той е важен?
Първо, да, това е добър маркетингов инструмент, но сертифицирането е важно по същество. BREEAM или Leed са много сходни в подхода си, не са решението на екологичните проблеми, с които се сблъскваме в строителната индустрия, но помагат. Ако един предприемач, е решил да направи добра сграда, то обикновено няма да му се налага да променя много проекта, за да се сертифицира на средно ниво. Но тези процедури за сертифициране означават, че строителите трябва да спазват определени стандарти за ефективност, качество и източници на материали, така че да дадат на крайния потребител известна увереност, че продуктът се издава, както по международни стандарти, така и по етичен начин. Сградите, изграждането и експлоатацията им са отговорни за 68% от глобалните емисии на въглерод, което е страшно. В края на деня трябва да направим нещо и да започнем от някъде. Лично ние като архитекти се стараем да вложим устойчиви практики в нашите проекти, където можем. Бихме искали да видим по-устойчив подход към жилищата, което е постижимо чрез нов фокус върху сглобяеми нисковъглеродни решения.
Как избирате партньорите и клиентите си?
Обикновено те избират нас, но ако трябва да избираме, бихме търсили тези с опит и професионален подход.
Как самата компания се справи с изолацията и как работите в момента?
Всъщност не сме затваряли офиса за по-голям период от време. Разбира се, взехме предвид всички правителствени насоки и въведохме съответните мерки за здраве и безопасност. На персонала е дадена свобода да работи от вкъщи, когато е възможно. В момента около 30% от екипа е в офиса, защото провеждат разговори, или работят съвместно по сложни проекти.
Какво предстои за компанията от тук нататък?
С течение на времето и с развитието на екипа ни, осъзнахме, че в България професионалистите бързо стават все по-добри в това, което правят. Имаме възможността да се мерим с други екипи от Великобритания, Русия, Кипър и Близкия изток. Тук работните натоварвания могат да бъдат изключително предизвикателни, с кратки срокове и често с неперфектни управленски структури, където се налага да попълваме пропуските. Този опит ни прави съсредоточени и ефективни, което ни позволява да бъдем конкурентоспособни на други пазари, а това трябва да бъде голяма част от бъдещия ни фокус. Също така бихме искали да бъдем по-ангажирани на местно ниво и ако има възможности за по-тясно сътрудничество с местните власти или правителството, ще бъдем изключително щастливи да помогнем. Освен това ние се стремим да продължаваме устремено това, което правим. Ние сме в процес на трансформация на компанията от ООД към партньорска структура. Така SGI след петнадесет години ще бъде собственост на екипа, а хората, които остават лоялни и отдадени ще бъдат възнаградени правилно за усилията си и ще имат очертани истински кариерни пътища. Това също е много вълнуващо за нас.
Коментари