С началото на пролетта стартира активното наемане на работници за сезонна заетост в чужбина – най-често за работа в селското стопанство, строителството и туризма. По този повод от ИА “Главна инспекция по труда” напомнят за какво да внимават служителите, за да не станат жертви на измами.
Използването на интернет, и в частност на социалните мрежи, като единствен начин за контакт, отказ от лични срещи или определяне на такива на публични места вместо в офис, от страна на предлагащите работа, са сигнали за евентуална измама. Отказът за сключване на договор или предлагането на договор на език, който лицето не разбира, също предполага риск от измама. Подобна опасност има и когато предприятие, неизвършващо никаква дейност в България, сключва договори с работници с обещанието след това да ги командирова веднага зад граница (т.н. предприятия пощенски кутии). Ако предлагащите работа задържат личните документи на лицата, това може да бъде сигнал за попадане в схема за трафик на хора с цел трудова експлоатация.
Измамата и трафикът на хора са престъпления по смисъла на закона и ИА ГИТ няма правомощия да упражнява контрол, но сигнализира компетентните органи, когато ѝ стане известна подобна информация. Инспекцията по труда може да се намеси, когато при изпращането на работа в чужбина или командироването е нарушено трудовото законодателство. Зачестяват обаче случаите, в които наетите не могат да предоставят достатъчно информация, за да бъде идентифицирана фирмата, която ги е изпратила или командировала, или местният им работодател, за да може контролните, а при необходимост – разследващите органи да се намесят.
Търсещите работа в чужбина трябва предварително да проучат дали фирмите, които им предлагат осигуряване на заетост зад граница, имат регистрация в Агенцията по заетостта като фирми посредници или предприятия, които осигуряват временна работа. Списъците са публични и достъпни на сайта на АЗ. При командироване трябва да се провери дали фирмата, която им предлага договор, извършва идентична дейност в България, което е условие за реално командироване.
Всяко искане на такси и други плащания под каквато и да е форма за осигуряване на работа в чужбина са забранени. Законодателството изрично регламентира, че фирмите посредници и предприятията, осигуряващи временна работа нямат право да искат такси под каквато и да е форма. Заплащането трябва да бъде от работодателя, за когото осигуряват работна ръка. Работодателите, които командироват свои работници и служители за изпълнение на дейности в чужбина, също нямат право да искат такси. Най-често се искат суми за издаване на формуляр А1 за командироването им, който се издава напълно безплатно от НАП. При евентуално плащане е наложително да се поискат документи, доказващи за какво са заплатените суми.
Лицата, търсещи работа, следва да бъдат запознати предварително и писмено с минималните условия на труд и заплащане в държавата, в която се полага трудът. Предварително между страните трябва да бъдат уговорени и разходите за транспорт, квартира и др.
При изпращане от предприятие, което осигурява временна работа, лицето трябва да сключи трудов договор с него, в който да е разписано при какви условия на труд в предприятието ползвател ще работи. Трудовият договор трябва да съдържа данни за страните и определя: размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер; условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им; продължителността на работния ден и на работната седмица; на дневната, междудневната и на седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава; размера на платения годишен отпуск; финансови условия на изпращането извън посочените (пътни разходи, квартира и др.).
Когато предприятие командирова зад граница свои работници и служители за предоставяне на услуги, с които има сключен и регистриран в НАП трудов договор, работодателят трябва да подпише с командированите лица и споразумение за изменение на договора за периода на командировката. В него се разписват всички условия на командироването, включително се регламентират и разходите за транспорт и спане и др. Дали командироването е законосъобразно може да бъде проверено и чрез попълване на въпросник в сайта, създаден от ИА ГИТ по проект „Контрол на командированите лица“. След анализ на отговорите системата предупреждава дали има риск от „фалшиво“ командироване. Анкетата може да бъде попълнена на интернет адрес https://vaprosnik.gli.government.bg:8080/CSP_Ext
Лицата, търсещи работа в чужбина, трябва да знаят, че когато използват услугите на фирми посредници, трябва да тръгнат от България с подписан трудов договор с чуждестранен работодател, преведен на български или на разбираем за тях език и на езика на приемащата държава. Важни реквизити от трудовия договор са всички данни за работодателя, условията на труд и заплащане. Именно договорът е документът, чрез който на по-късен етап, при необходимост, може да се извърши проверка и да се защитят правата на работника. Трябва да имат сключен и посреднически договор с фирмата посредник, който включва определени клаузи, разписани в специална наредба. Този договор задължително трябва да съдържа коректните данни на посредника и мястото, на което е подписан.
Важно е търсещите работа лица да имат достатъчно данни за посредниците или за предприятията, които ги изпращат или командироват в чужбина, по които след това същите да бъдат идентифицирани, за да бъде упражнен контрол или при необходимост извършено разследване от компетентните органи.
Коментари