Увеличението на минималната заплата от 380 на 420 лв. ще ореже близо 30% от хората, които работят или се обучават по субсидирана заетост. Това пише "Сега".
Парите за активната политика на държавата на пазара на труда остават непроменени и през 2016 г. - 73 млн. лв., по-високото минимално възнаграждение обаче ще позволи по-малко хора да се включват в мерките с национални средства, тъй като основната част от тях получават именно минималната заплата. За 2016 г. плановете са общо 24 хил. безработни да бъдат наети или включени в обучение. За тази година планът бе същите пари да стигнат за 37 хил. българи. Планът за заетостта все още не е публикуван. Прогнозите са безработицата догодина да е 10.2%, а заетостта да се повиши минимално - с 0.5%.
За по-малкия обхват на мерките сигнализира социалният министър Ивайло Калфин. Извън тези 73 млн. лв. социалното министерство иска още 21 млн. лв. допълнителни за две уязвими групи на пазара на труда - за професионално обучение на 3 хил. млади хора, както и за субсидирана заетост за шест месеца на още 3 хил. младежи и 3 хил. безработни повече от една година хора.
Като предизвикателства пред пазара на труда от министерството посочват ограниченото търсене на работна сила в слабо развитите региони, както и броя на неактивните и обезкуражените българи. По данни на стопанската камара 870 хил. българи у нас нищо не правят - не учат и не работят. Друг проблем се очертават търсещите работа бежанци, разминаването между уменията, които търсят фирмите, и тези, които има работната ръка, посочват от МТСП.
Извън националните пари министерството ще разчита на средствата по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". По различни програми и мерки ведомството планира да плати догодина близо 170 млн. лв.
Коментари