Размерът на заплатите традиционно е една от най-спорните теми в България. Работодателите твърдят, че дават високи възнаграждения, а работниците им смятат, че не получават достатъчно. Синдикатите периодично тръбят, че трудещите се са ощетени, а държавата е някъде по средата, опитвайки се да угоди на всички, за да запази както растежа на икономиката, така и социалния мир.
В последното тримесечие на 2018 г. ръстът на производителността на труда се увеличава с 3.3% спрямо същия период на предходната година. В същото време общите разходи за труд на работодателите (заплати + социални и здравни осигуровки, обезщетения и др.) се увеличават с 6.8%.
Данните, разбира се, варират и според секторите и икономическите дейности. В IT индустрията традиционнно има висока добавена стойност и голямо търсене на кадри, което влияе и върху заплащането, докато в селското стопанство тя е много по-ниска. Въпреки това през 2018 г. заплатите във всички индустрии се увеличават с минимум 6%, а в някои - до 14%, пише „24 часа“.
За да се определят по-точно тенденциите при заплатите и производителността на труда, е нужно по-задълбочено разглеждане на конкретните сектори. Например, ако в даден сектор от икономиката кадрите са дефицитни или има условия за внезапен ръст на продажбите, е нормално ръстът на заплатите да изпреварва ръста на производителността на труда.
Голямото увеличение не винаги означава голямо възнаграждение. В туристическия бранш се наблюдават едни от най-високите ръстове на заплатите в последните 3-4 години, достигащи до 10-14% в сравнение с предходната година. Въпреки това работещите в този сектор получават най-ниските заплати.
У нас има и една друга особеност, която доста силно изкривява картината и пречи да се направи по-пряка връзка между производителността на труда и заплащането. Това е минималната работна заплата.
През последните 10 години у нас производителността на труда в България се е повишила с 230%, а ръстът на минималната работна заплата е 460%, т.е. двойно по-голям.
Минималният осигурителен доход в България бе увеличен с 20% дори през 2009 г. - в първата година на кризата – пренебрегвайки предупрежденията на Европейската комисия, че административното повишаване на разходите за труд ще попречи за възстановяването на пазара на труда и е в ущърб най-вече на нискоквалифицираните работници, които първи пострадаха от загубата на работни места.
Такова високо увеличаване на минималния осигурителен доход, на първо място, къса пряката връзка с пазара на труда, защото се прави без оглед на производителността, възможностите, търсенето и предлагането. Освен това този доход не се съобразява изобщо с регионалните различия, каквито съществуват у нас, а дори напротив – още повече ги засилва.
Стига се дотам, че в някои области в България минималната работна заплата надхвърля средната, което означава, че точно нискоквалифицираните и необразованите хора си намират още по-трудно работа. А това задълбочава проблемите на пазара на труда точно в най-бедните райони.
В крайна сметка първопричината за ниската производителност на труда и високата безработица за някои възрасти в някои области от страната не е в заплащането, а в липсата на бизнес среда и наличието на много неквалифицирани и нискообразовани кадри.
Коментари