Минималната заплата ще се определя от бедността, инфлацията и БВП

Три числови показателя, по които синдикатите и работодателите да се договарят за размера на минималната заплата, предлага социалният министър Бисер Петков. Вариантите ще отчитат линията на бедността, ръста на средната заплата, както и инфлацията и ръста на БВП, тоест "връзката между икономическите и социалните показатели". Проектът на рамковото споразумение ще бъде обсъден днес на тристранния съвет за национално сътрудничество. На заседанието ще бъде обсъден отново и размерът на минималната заплата за тази година (460 лв.), тъй като съдът отмени постановлението на Министерския съвет.

Социалните партньори ще могат да договарят запазване на нивото на минималната заплата от предходната година или по-висок размер, пише "Сега". Ако обаче отново няма съгласие, кабинетът ще определя минималната заплата, както е в момента. Не е ясно дали новият механизъм ще успее да заработи за 2018 г. За догодина кабинетът вече прогнозира 510 лв. минимална заплата. "Ще има стандарт за минимално заплащане, който ще отчита необходимите средства на хората да преживяват и няма да възпроизвежда работещи бедни. Ще има и друг, основан на производителността на труда, както и трети - който дава съотношение между минималната и най-често получаваната заплата. По единия от вариантите минималната заплата може да е 550 лв., по другия - 490 лв., а по третия - 520 лв.", обясни министърът на труда.

Опитите за изработване на механизъм, по който да се определя обективно минималното заплащане у нас, досега не срещаха консенсус сред работодателите и синдикатите. Основният въпрос, по който няма съгласие, е какво да е съотношението на минималната към средната заплата. Работодателите искаха то да е 42%-45%, а синдикатите - 50% и дори 60%. По думите на социалния министър новото предложение вече е обсъдено веднъж на експертно ниво и среща одобрение сред двете страни.

Идеята е всяка година до края на март социалното министерство да предлага на социалните партньори всички статистически данни за икономическите и социални фактори, на които да стъпят преговорите и те да приключат преди бюджетната процедура за следващата година. Ще се предлагат три числови сценария за минимална заплата заедно с оценка на въздействието им. Синдикати и работодатели ще се договарят заедно какво да е нивото на заплата на базата на тези сценарии. Първият сценарий казва, че минималната заплата се определя като процент от медианната работна заплата за страната. Петков предлага това съотношение да е 66%. Медианната заплата е по-ниска от средната за страната, като НСИ мери този показател веднъж на 4 години. Според данните на БСК за 2016 г. медианната заплата е била 663 лв., а пък средната - 962 лв.

Вторият сценарий предвижда минималната заплата да се определя така, че да взема прогнозния ръст на БВП на глава от населението и инфлацията. Това ще даде индекс за изменение на минималната заплата. "Този вариант се определя като реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на ЕС за демографската и социално-икономическата способност на населението", пише в проекта на МТСП.

Третият сценарий ще е на базата на линията на бедността, средния размер на едно домакинство и средния брой работещи в него. Това според мотивите ще даде "социалната функция на минималната работна заплата да задоволява потребностите на работниците и техните семейства".