Минималната заплата трябва да се определя в съотношение 42 - 43% от средната. За това настояват от Българската стопанска камара (БСК) в отворено писмо до социалния министър.
Позицията на БСК е по повод предприетите от правителството стъпки за създаването на конкретни правила, по които да се определя минималната работна заплата. Досега правителството всяка година решаваше какъв да е прагът, без обаче да е ясно как се определя той. Поради това всеки път бизнесът негодува срещу увеличението на МРЗ, а последните две години въобще отказва да преговаря и за минималните осигурително доходи (МОД).
„Горната граница на предложения интервал от 40 - 50% за определяне на МРЗ спрямо средната работна заплата надхвърля значително средното съотношение за 22-те ДЧ на ЕС, прилагащи МРЗ, което достига 41 - 42 %. Предложената горна граница от 50% надхвърля и граничното съотношение на МРЗ към медианната работна заплата от 66%, съответстващо на определенията за нископлатен труд и нископлатени работници, използвано от Евростат. В тази връзка настояваме за фиксиране на горна граница на интервала за преговори, не по-висока от 42-43%”, пишат от БСК.
Работодателската организация иска също така да бъдат осигурявани ежегодни актуални данни за средната работна заплата и за броя на наетите лица за предходната година. Това трябва да става чрез информационната система на Националната агенция за приходите (НАП) за администриране на вземанията по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), вкл. по общини, области и на национално ниво.
„Основен параметър при определяне на МРЗ в предложената формула е „прогнозната стойност на нарастването на компенсацията на един нает от последната актуална средносрочна бюджетна прогноза на правителството“. В тази връзка, от Министерство на финансите следва да бъде осигурен ежегоден достъп до приложимата конкретна методика и параметри за прогнозиране на този ключов показател, за годината /t/, за която се определя МРЗ”, гласи още писмото от БСК.
Коментари