През 2015 г. линията на бедност общо за страната e 325,83 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 585,8 хил. лица, или 22% от населението на страната. Други 34% живеят в тежки материални лишения, сочат данните на националната статистика за индикаторите за бедност и социално включване през миналата година.
В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 0,6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0,2 процентни пункта.
Съществено значение за редуциране на бедността има системата за социална защита. Данните за 2015 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22 до 28,4%, или с 6,4 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42,9%, или с 20,9 процентни пункта.
Участието в пазара на труда и икономическата активност на гражданите са основни фактори, които влияят на увеличаващия се риска за попадане в групата на бедните. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (53,3% за 2015 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5,1 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.
Най-бедни са възрастните едночленни домакинства, самотни родители с деца, както и домакинства с три или повече деца. Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2015 г. в сравнение с 2014 г. се наблюдава при едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години - с 13,8 процентни пункта.
Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12,9%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (15,1%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 24,6 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 29,5% по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
Най-висок е относителният дял на бедните сред лицата от ромската етническа група – 67,2%, а най-нисък сред лицата от българската етническа група – 15,2%.
Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (49,9%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (43,7%). По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група – 26,7%, при 20,8% работещи бедни от ромската етническа група и 18,9% сред българската етническа група.
Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (60,3%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (53,3%). Успоредно с това 3,1% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 2,1% - цветен телевизор, 10% - автоматична пералня, а 36,7% посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 39,2% от лицата се ограничават при отоплението на жилището си.
През 2015 г. 34,2% от населението живее в тежки материални лишения.
За всички етнически групи най-висок е процентът на лицата, които не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, като сред ромите това са 90,1%, за турската етническа група – 78,9%, и за българската етническа група – 54,8% от лицата, самоопределили се към съответния етнос. Над 80% от ромите не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и повече от 70% не могат да си позволят консумация на месо всеки втори ден.
През 2015 г. 25,4% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, което е с 6,3 на сто по-малко спрямо 2014 година.
През 2015 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Кърджали и Пазарджик - съответно 189 и 216 лв., а най-високата - в област София (504 лв.), следвана от областите Варна (353 лв.) и Перник (352 лв.).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Шумен – 30,6%, Варна – 27,8%, и Пазарджик – 27,5%. Най-малко са бедните в областите Габрово - 13%, Силистра – 11,3% и Кюстендил – 11%
Коментари