Повече от половината (55%) българските ученици определят себе си като недостатъчно информирани в сферата на финансите. Едва 7% смятат, че имат достатъчно познания по въпроси свързани с финанси и финансовите процеси и институции в България. Това показа представително проучване на "Алфа Рисърч", проведено сред ученици от девети до дванадесети клас, извършено с подкрепата на Visa.
Ниската самооценка за финансовата грамотност на учениците се потвърждава от резултати за познанията им за различни термини. Най-добре познати сред подрастващите са най-масово разпространените и споменавани в медийното пространство термини като дебитни карти (41%), кредитни карти (40%) и кредити (35%). По-специфични понятия като инфлация, просрочие, първоначален капитал и др. остават извън познанията на учениците, показва проучването.
Друг извод от проучването е, че учениците не са добре запознати и с функциите на държавните регулаторни органи във финансовия сектор. Най-добре познати сред държавните институции са Българската народна банка (59%), Националната агенция по приходите (42%) и Комисията за защита на конкуренцията (38%). Други държавни институции в сектора остават по-слабо познати или напълно непознати.
Парадоксално учениците познават най-добре заложните къщи (58%). Едва след тях идват, застрахователните компании (55%) и банките (52%), небанковите финансови институции (39%) и лизинговите компании (36%).
Тази липса на знания за финансовите процеси води и до трудност при решаването на математически задачи свързани със сферата, показва проучването. Резултатите показват, че юношите се справят относително успешно с изчисляването на най-благоприятните възможности за покупки – например, когато изчисляват отстъпката при пазаруване с кредитна карта (66%) и когато сравняват отстъпката в проценти спрямо цената на продукта в абсолютно изражение (59%). При задачите със специализирана терминология успехът е значително по-малък.
63% отговарят грешно или признават, че не знаят дали ще купят повече или по-малко стоки при 10% инфлация и 8% лихва на депозита им в банката, ако цените останат непроменени. Задача със сложна лихва по депозит не могат да изчислят 71% .
Учениците от по-долните класове (9-10), от по-малките градове, както и от професионалните гимназии показват по-слаби от средните умения и съставляват най-рисковата група, която скоро ще навлезе на пазара на финансовите услуги. Някои от тях са успели да решат едва една от общо седем поставени задачи.
В контекста на тези незадоволителни резултати оптимизъм поражда фактът, че 84% от анкетираните имат желание да повишат финансовата си грамотност. Най-голям интерес будят теми свързани с всекидневното потребление на финансови ресурси: как да се поставят личните финансови цели и как да се управляват личните финанси (76%); важна потребителска информация при подписването на договор с банка или друга финансова институция (75%); законодателство за защита на правата на потребителите (73%), основни банкови услуги – разплащателни сметки, карти и др. (73%).
Не е изненада, че най-добре подготвени са учениците от профилираните математически и стопански гимназии (62%).
Бележка Проучването на Алфа Рисърч е национално представително за учениците от гимназиалните класове в България. То е осъществено чрез преки стандартизирани интервюта сред 1000 ученици от 9, 10, 11 и 12 клас. Проучването е финансирано от Visa в България и е извършено от агенцията за маркетингови и социално-политически проучвания Алфа Рисърч в периода 8-15 април 2016 година.
Коментари